Меланхолия
1.
Разкъсвам съдбата си
и я преглъщам без ропот,
изваждам от джоба моето оръжие:
лист хартия
и химикал,
барут няма!
Въздухът, който ме очаква,
е въздухът, който ме спасява,
поривът не е достатъчен.
Тогава използвам метафорите
и алегориите в своя полза,
когато пиша без страх,
когато пиша с болка,
крещя, крещя и замлъквам,
когато следобедът се смрачи,
денят си е отишъл без нито едно удоволствие,
всичко страда, само тишина,
дори миг на радост няма!
Меланхолия,
нужно е
да направя една крачка, да рискувам!
Не отстъпвам.
В тази книга
няма да напиша нещо,
което е лесно за разбиране,
което е лесно за четене,
което е лесно да не бъда,
което в действителност съм.
Играя си с фолио на балончета,
за да обвия
корицата на книгата.
Ще започна без страх,
с вдигната глава
ще говоря в първо лице,
ще кажа: „Аз! Аз казвам!“
Ще прекосявам моретата
с платноходка –
ще ми пасне най-добре,
ще се забавлявам с бездната
и, без да усещам въздуха,
ще дишам леко,
от години опитвам да открия,
от години искам да опитам,
опитвам, от години гадая
какво съм, какво искам
и защо съм сторил, което съм сторил,
без да мисля и без да чувствам
и се покайвам,
и се разсейвам, и греша
в годините на тежкия ми живот,
опръскан с оцет,
чийто вкус ме омайва,
позволих на вятъра
да пресече моя дом
от край до край,
изваях най-красивата стена
с масивни тухли,
с поялник,
глина, слюнка
и собствените си ръце,
не ми пука,
ако не цитирам в това стихотворение
велики философи,
пашкулът е тук, в мен,
скривам се,
казвам, че е студено,
когато е нощ
и че е топло
на разсъмване.
Небитие?
Не, аз съм!
Тази книга съм аз!
Меланхолия,
тази дума
изразява същността на книгата,
на която давам живот
и пускам навън
за онези, до които ще стигне.
Говоря, защото няма
да пиша за ненужни неща,
искам да се вглеждам
в моята меланхолия
и да се натъжавам, и да усещам,
че да живееш е просто да живееш.
Огън, шлифована стомана,
изплюта киселина,
страдание?
Искам да съм на върха,
играя си с фолио на балончета,
за да обвия
корицата на книгата.
2.
Това опустошение продължава,
красива гола луна,
идва, без да си отива,
бунт? Тъга?
Меланхолия.
Пукнатина в главата ми
от слънцето, което жаркият ден в Рио де Жанейро
закриля против волята ми,
не ми харесва, но не бягам,
студът на север
ме мами, мракът
денем ме приканва
и, без връщане или отиване, ще го направя!
Объркан параграф
с царе, валета и дами,
най-силен е жокерът.
Ще разберете ли?
Защото аз не разбирам!
Астрофизика, астронавт, звезди,
и продължавам да вървя,
да вървя,
и вървя, без да оставям следа.
Меланхолия
Карлос Кардозо
Превод от португалски: Лора Стаматис
Редактор: Аксиния Михайлова
Автор на корицата: Иво Рафаилов
Карлос Кардозо е един от най-изтъкнатите и награждавани поети на своето поколение и се смята за представител на новата поетика в Бразилия.
С отчетлив стил на писане и глас, неговата литературна продукция е оригинална и уникална. Стиховете му са превеждани и публикувани в страни като Португалия, Франция, Испания, Италия, Колумбия, Мексико, Украйна, България и др.
През декември 2019 г. „Меланхолия“ е наградена от Асоциацията на критиците на изкуството в Сао Пауло като най-добрата поетична книга на 2019 година.