Зеленокож
Роди се зелен, за това го кръстиха Червенко. Каква беше тази Божия подигравка? Толкова цветове са нашарили човечеството – жълто, червено, синьо, лилаво, а той – зелен? Беше прекалено млад, за да му отговори някой, така че трябваше сам да си намери мястото. Родителите му се надяваха, че неговата различност ще допълни тази на другите деца и те ще направят с него дъга. Но хаосът е естественото положение на нещата и децата са негови пророци, затова вместо да се подредят в дъга, децата се подиграваха на Червенко.
Зеленият напразно се опитваше да се присламчи към някоя група. Опита се да се сдуши със сините, но те го отхвърлиха, защото не беше достатъчно подобен да се присъедини, нито достатъчно различен, че да им е враг. След това зеленият отиде при червените, но и те го изгониха. Казаха му, че щом сините не го обичат, значи те не могат да го мразят, а щом сините не го мразят, червените не могат да го обичат.
Така мина училището. Зеленият се надяваше, че в зрелия живот хаосът няма да е толкова принципен и че най-накрая ще си намери място. Но в зрелия живот не може просто да се подреждаш спрямо другите, трябва и да рисуваш. Зеленият се хвана с едно синьо момиче, но цветовете им толкова се преливаха, че в един момент им стана трудно да се разпознават кой кой е, затова се разделиха преди и двамата да станат синьо-зелени. След фиаското зеленият се хвана с червено момиче, но колкото повече общуваха, толкова повече кафяви неща излизаха от връзката им. Атмосферата стана нетърпима и те се разделиха.
Зеленият реши да се фокусира върху кариерата. Влезе в съдружие с други цветни хора, но те не знаеха как да рисуват, защото ги бяха учили само да се подреждат… И това предприятие пропадна. Червенко смени няколко работодатели, но те го караха да рисува или червени, или сини картини и естествено, той се проваляше. Лека-полека в душата му стана черно и външният му цвят се изгуби, но той беше доволен, защото рано или късно всички почерняват. За съжаление той беше още млад, но с преждевременно почерняла душа. Понякога се намираха и бели хора, които да разреждат чернотата, но те не бяха достатъчно много, че да изтрият черните краски, само ги правеха сиви. Различността на Червенко го направи еднакво черен като всички…
Един ден обаче се случи нещо необичайно. Докато пазаруваше в магазина зърна едно ултравиолетово момиче. Мислеше си, че всички ще се обърнат след нея, но никой не я забеляза. Нима хората не виждат ултравиолетово? Какъв късмет, значи няма конкуренция! Но как да я впечатли? Няма наръчници за сваляне на ултравиолетови жени, пък и неговата зеленина вече беше избледняла и станала камуфлажна. След дълъг размисъл го осени идея. Подари ѝ инфрачервени рози при следващата им случайна среща. Тя много се трогна от този жест и след кратко розово общуване станаха двойка. Лошото беше само, че нямаха пари. Но това, което ги събра, почука на вратата им, съблече се и се оказа търговска идея под дрехите. Двамата осиновиха голата идея, облякоха я с надежди и работа да не измръзне и си отвориха цветарница за инфрачервени рози. Намира се на адрес: гр. Бургас, ул. .…
Казвам се Александър Иванов, роден съм през 1987 г. в Бургас. В Бургас съм прекарал целия си живот. Завършил съм Гимназия за романски езици „Г. Раковски“, профил „Испански език“. След това бакалавърска, магистърска и докторска степен по информатика в Бургаски свободен университет. Преподавам информатика в ППМГ „Н. Обрешков“ и като асистент в БСУ.
Като ученик съм печелил няколко литературни конкурса, имам публикувани разкази в списание „Родна реч“ и вестник „Бургас днес и утре“. Имам и издаден учебник по изкуствен интелект и научни публикации.