* * *
Някога, ако преминеш пред огледалото,
а отсреща липсва отражение,
не се паникьосвай!
Вероятно си подранил или си закъснял
за срещата със себе си.
Затова и по други подбуди
положих глава в скута ти,
забравих тежките строфи на деня.
Внезапно заспивам,
дланите ми – житница,
и птици кълват сънищата ми.
Разрешителни
Позволи ми поне за ден да те науча
как се докосва дъга
и как се чете поезия бавно на малки глътки.
Позволи ми да гримирам очите ти
с лика на Бог,
докато търсиш другата луна в небето,
недостъпна на смъртните.
Позволи ми да подреря твоя календар
птици да кълват трохи щастие от
дланите ти
и вълк да ти ближе ръката.
Позволи ми да те науча как се белят облаци.
Вълни търсят покой в скута ти
и мракът се оглежда в твоята сянка.
Позволи ми да те науча как да яздиш див кон
и да напоиш жаден язовир,
да погалиш кактуси
и да усмихнеш дълго
след залеза.
* * *
Поискай прошка от Него,
макар някога да е насочил мерника към гърдите ти,
възможно да си му отнел несъзнателно любима
или си му откраднал внезапна поема!
Поискай прошка от нея,
същата, която те изостави сам пред храма,
възможно да не си забелязал новата й прическа,
старателно се е подготвила за срещата,
докато си стоял разсеян сред нищото.
Аплодирам емигрираща птица и мързеливото куче,
легнал в краката на господарката си.
Поискай прошка и поеми нататък
по пътя на греховете!
На великите артисти отвъд
Положиха го във фоайето на любимия му театър,
безмълвен, не мига, не поздравява,
просто очаква своите колеги и фенове.
Възможно е да се отбие и политически лидер,
да постави венец преди да продължи своя суетен път
към някоя администрация на среща с други фенове,
за да положи своя подпис под поредна сделка.
Така или иначе животът продължава.
Продължават и делата на всемогъщата смърт.
Всеки играе своята роля, понякога с много публика,
друг път на тъмно и в пълно мълчание.
Поставяме венец, проронваме по някоя и друга сълза
и продължаваме към утрото и синевата.
Артистът замълча завинаги,
когато разбра, че няма нужда повече
от слънце, публика и прозорец.
Не са му нужни вече билетния център,
гримьорната и новите роли.
Хайри Хамдан е палестински поет, писател и преводач. Живее в България от средата на 80-те години на XX век и твори на български и на арабски език. Преводач на българска литература на арабски език, съставител на няколко антологии на български поети и писатели, издадени в арабския свят.
Роден е на 2 януари 1962 г. в Дер Шараф, Палестина. През 1967 г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва средното си образование. През 80-те години пристига в България като студент в Техническия университет. Тогава написва и първите си стихове на български език, които са публикувани на страниците на вестник „Технически авангард“. По-късно Хамдан става и част от редколегията на изданието.
През 1993 г. издава първата си стихосбирка „Очите на бурята“. Паралелно публикува в „Литературен фронт“, в-к „Пулс“, алманаха „Море“. Втората поетична книга на Хамдан „Мариямин“ излиза през 2000 г. Следват романите „Живи в царството на рака“ (2005) и „Европеец по никое време“ (2006), както и стихосбирката „Хронична любов“ (2005). През годините творби на Хайри Хамдан намират място във водещите периодични издания в България като „ЛитерНет“, „Кръстопът“, „Литературен свят“, Нова социална поезия, Нова асоциална поезия. Автор е и на пиесите „Чува ли ме някой“, “Нека живея, нека умра“. Последната е издадена през 2011 г. в Египет.Носител е на международни награди в Египет и Палестина.
През 2014 г. издава романа „Дневникът на позора“, а през 2016 г. – стихосбирката „Един живот не е достатъчен“. На арабски език издава сборника с разкази „Съблазънта на средната възраст“ и романа „Неспокойни души“. Романът „Лешникови градини“ първоначално е издаден на арабски език през 2018 г., а през 2020 г. – и на български.
Превел е над 100 български автори на арабски език, съставител на антологията на българската поезия „Вятърът разпръсна моите слова“ и антологията с български разкази „В началото бе епилогът“.