МОЛИТВА
Облечи ме в тайна
облечи ме в пламък
облечи ме в благодат
облечи ме в предание
облечи ме в следа
облечи ме в най-красивата си творба
капана на твоето време
***
Някой ме повика
чрез пътищата
от земята
където сияят змейове
крачат облечени сенки
a
желанията са голи
и
нямат никакви тайни
някой ме повика с гласа на отпътуването
и извика с гласа на заминаването
казват
че е време
за мързеливо
тръгване
***
Аз съм
тишината на отражението
потвърждение за
настъпилото време
корен гравиран
върху накита на непознат
протокол
от преглед за
лекуване на себе си
свят
над
босите стъпала
***
Това не е поезия
камбана е
откъсната
от въжето
на Битието.
Превод: Наталия НЕДЯЛКОВА
Татяна Вуйович Костич е родена през 1973 г. в гр. Никшич, Черна гора. Завършила е философски факултет в родния си град. Носител на престижни литературни награди – сред тях за най-красивото любовно стихотворение от международния конкурс в Беране, наградата MAGNA CARTA ARTIUM от Хърватия, и други отличия.
Участник в международни литературни фестивали, сред които и Майските срещи на славянските творци “Свято слово”-Бургас. Автор на поетични сборници, сред които
“Време на мълчанието”, “Притежател на тялото си”,“Bonum ultimum” “Монашески времена”.
Председател на сдружение “Montenegro art”.