Остров
помня мирис
на смокинови листа
два кактуса и думите
в които се опитвахме
да търсим смисъл
изгубихме се в лабиринта
на античните меандри
не остана време
да отплуваме отвъд
завърнах се сама
на острова
намерих само
спомени
Местата
местата забравят
изтриват хора
случки и спомени
местата сънуват
небивалото
Позна ме по думите
бях ги закрепила
с две карфици
към гърдите си
опита се
да влезеш в тях
и да зашиеш
липсващите части
откри
че вътре
няма нищо
тръгна и
остави
думите си
в замяна
Счупване
строших живота си
имам опит да
събирам парчета от пода
закрепвам стари приятелства
търся вината в себе си
не знам
несръчните ръце ли ме предадоха
или липсата на здрав стомах
може би исках
да се разпадна до съставни части
за да се събера
останала без страх
Птици
тръгнах си
вълненията ми стихнаха
като море след буря
цветът ми беше равното синьо
на небето в края на август
нищо не можеше да ме докосне
разбирах птиците
летиш и летиш
без да можеш да кажеш
откъде знаеш посоката
Мария Гетова е родена 1999 г. в град Русе. Завършва бакалавър по „Културология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и понастоящем е студент в магистърската програма „Изкуства и съвременност XX-XXI век“ Публикувала е поезия в различни електронни списания и е носител на втора награда на Националния конкурс за поезия „Веселин Ханчев”, 2022 г. През 2023 г. излиза дебютната ѝ стихосбирка – „Полуразпад“ (из. Скрибенс).