Бина Калс

АТИЧЕСКО СЛЪНЦЕ

Видях от върха на планината
едно прославяно тяло
да потъва зад хоризонта –
кит, забравил нещо в дълбините.
После, долу, сред маслините
поддържахме тела сред сенките.

Най-добрият начин да навлезеш
в една тайна е с любов.
Необходимо е да останеш трезв,
буден, възбудата ти като малко зверче
да се скрие сред камъните.

„Възлюбени, не вярвайте на всичко!“
и вятърът духа, където си поиска.
Много възможни реалности,
но само Божият дух дава плодове.

Сега съм леха кукуруз,
в която кълват влюбени гълъби.
Сега сънят е фалшива монета.
Събуди ме,
ако видиш онези острови,
които изчезват от мъглата,
с едно ведро спокойствие,
което може да приеме всичко.
Така лесно падат тирани,
изчезнали папируси виждат бял свят,
и най-после идва хлябът от небето.

В желанието си за вечност
разпознаваш гласа и онова,
заседнало в него:

„Да дойде Твоето Царство!
Да бъде Твоята воля“!

МЪЖЪТ НА ЛЯТОТО
на Одисеас Елитис

Чаках те на улица „Скуфа“
със атинското слънце.
Беше март и там бе домът ти.
Ти, синът на Крит,
под сянката на боровете узря
за езика на Евангелието.

С перо от светлина пишеше
върху солената вода на Егея,
върху топлите пясъци на гръцката самота.
Търсех вълнението на един залив,
в който зреят лимоновите дървета,
носех книга за автограф –
белия седеф на раковина,
но не те намерих.

Късно вечерта в Парос,
един стар моряк
ги подписа с твоето име,
докато пушеше,
докато пепелта от цигарата му
падаше като черни снежинки
върху страниците на времето.