ПОДВИЖНА ЛЕНТА
Полетът на скорците,
полетът на щурците
и полетът на самолетите
нямат нищо общо.
О, да! Но все пак, но все пак…
сякаш шумоли светлината,
а нейният свилен шепот
кой да го чуе, докато хвърчи
в необратим полет.
Пък все пак, пък все пак…
питат нашите погледи,
докато следим техния полет
от нашата XYZT, точка
от време-пространствената лента,
която безупречно прожектира
Великият Кинооператор.
ПРИРОДОЗНАНИЕ
Тогава, когато на хоризонта, чист като сълза,
росата се смесва с мъглата, зората със залеза,
а стенният часовник, стар и винаги точен,
панически огласява със звън полунощ по пладне,
време е за вилнеене на свирепата ламя,
опашатата сестра на многоглавата хидра,
пред която и дърветата свиват короните си,
птиците уплашено се гмурват в небето,
ятата риби политат през немирните води,
бурята, която хората проследят без дъх,
когато премята всичко, а щом спре,
вече никой не иска да чуе
на кого камъкът, хвърлен във водата,
вълновидни закани му праща,
защо земята замайващо се върти,
а слънцето никога не спира да сияе.
ЕТО МЕ, СЪМ
Сводът повдига клепачите над дъното,
неизмерено, недокоснато в разклонената
делта, в която никой не е хвърлил котва
и никой не е стъпил сред тази праисторическа гора
в съня, в който се крие най-стария звяр,
докъдето се стига по стръмни склонове,
за да се проследяват неговите следи запазени
в езиците, в бездната на времето,
от където се чува най-старото ехо:
ето ме, тук съм, аз съм онази, която съм,
ето съм, hic sum, הנה אני, अत्र अहम् अस्मि*…
Плувам, а не знам ни защо, ни къде…
КЛЮЧ
Истинската дума всяка врата отваря
Македонска народна поговорка
Това е единственият истински ключ
за единствената истинска врата
Уилям С. Марвин, „На длан“
Ела с мен, моя песен,
да намерим истинското слово,
думата-ключ, която отключва
скритата невидима врата.
Ела с мен, моя песен,
думите се крият в гърлото ми,
игриви белки в сумрака,
примамени от звездните жълъди,
може би някоя от тях ще намери
вратата, а щом я отключи,
зад нея всички скрити врати
за нас ще бъдат винаги отворени.
Превод Наталия НЕДЯЛКОВА
ВЕСНА АЦЕВСКА (СТОЙЧЕВСКА) е родена в Скопие през 1952 година. Изтъкната македонска поетеса и белетристка, преводач и културен деец. Дипломиран филолог в Университета „Св. Кирил и Методий“ в Скопие. Работела е в различни хуманитарни и обществени организации, а също така и като журналист, научен езиков редактор. Член е на Дружеството на писателите на Македония, Македонския ПЕН-център и други престижни творчески организации в родината си и в чужбина. Била е член на Комисията за издателска дейност на македонското Министерство на културата в периода 1998–2001 г., член е на редколегии на престижни издания. Участник в редица авторитетни международни литературни фестивали в родината си в чужбина, в това число Международния литературен фестивал „Майски срещи на славянските творци „Свято слово“ Бургас.
Автор на множество книги, сред тях стихосбирките „Подготовки за представление”, „Скала за скок“, „Котва за Ной“, „Бъркотия в огледалото“, „Кула в словото“, „Столистник“, „Будност. Лотос“, „От тази страна“, „Преобразби“, книги с избрани творби. Нейни произведения са включени в различни авторитетни антологии в родината на авторката и в чужбина, а стиховете й са преведени на много езици.
Весна Ацевска е носител на авторитетни национални и международни награди на поезия, проза и преводаческа дейност, сред тях :
„Братя Миладинови“ от Стружките вечери на поезията, 2009 година, „Ацо Шопов“ на Дружеството на писателите на Македония, 2012 година, „Григор Пърличев“ на Дружеството на литературните преводачи на Македония за преводи на финския народен епос „Калевала“ и нордическия литературен паметник „Старата Еда“, почетно признание от Интернационалното дружество „Калеваласеура“ от Хелсинки, Финландия, държавна награда „Свети Климент Охридски“ за достижения во областта на културата и изкуството в Република Македония, 2016 година, „Книжевен жезъл“ (2023 г), както и на редица международни литературни отличия.