ЕЛЕНА ТРЕНДАФИЛОВА – ИЗ „СМЪЛЧАНИ ИСТИНИ“

М И С Л И Б Е З Р Е Д Н И
М И С Л И Б Е З В Р Е Д Н И

***
Жената е красива, когато е гримирана и поддържана, но нищо не може да се сравни с красотата й, когато е обичана…

***
Когато можеш да помълчиш заедно с някого без това да натежи, значи мълчанието е споделено…

***
И споделеното мълчание може да е своего рода разговор…

***
Да приемеш човек такъв, какъвто е, май означава да нямаш изисквания към него…

***
Когато изкачиш върха, нагоре е Бог, а надолу – неговото отражение…

***
Капка роса върху лист от роза – чаена церемония..

***
Капка нежност стопява снега…

***
От дистанцията на времето всичко е една отминала и неизбежна биография…

***
Свърши най-много работа, когато времето беше спряло…

***
„Дните се точат, годините летят“ – вече летя…

***
Не зная от кого повече трябва да се пази човек, дали от мълчаливите, които не знаеш какво мислят, или от приказливите, които говорят преди да помислят…

***
Колко правилно се казва – сътворено, защото творението винаги е оплодено от Божието съавторство…

***
Безкрайността ме изпълва с тихо отчаяние и възторг едновременно. Отчаяние, защото това е един вечен процес на живеене, повторение, стремеж и най-вече страдание, в които сме дълго и предълго потърпевши и в същото време – възторг от тяхната трансформация в нещо, което би трябвало да доведе до съвършенство…

***
Куклата, която беше Муза
Поетът погледна куклата и й се усмихна. Тя беше неговата Муза. Обичаше времето прекарано с нея. Беше винаги притихнала и самотна и това го вдъхновяваше. Защото искаше да я съживи. Един ден й каза – Бъди! И тя го послуша. Усмихна се и му каза просто – Аз съм!

***
Случайността е сбъднато предчувствие, усещане за предсказание, неизбежна реалност, съзаклятие на съдбата, намигване на Бог…

***
Любовта има много измерения, но въпреки всичко е една…

***

    Човек всеки ден си създава минало, а настоящето е бивше, вероятно предначертано бъдеще…

***

     Упадъкът на нравите предшества разпадането на цивилизациите…

***

    Великата пустош на безсмислието кара човек да го преосмисли…

***

     И духовните занимания имат нужда от храна…

***

     От малките неща не мога да порастна…

***

     Лъжата, макар и с къси крака, успява да обиколи света…

***

    По пътя към себе си, пейзажът е отражение на духа…

***

     Беше на седмото небе, но го разбра, когато падна на долната земя…

***

    Еднодневката знае колко много сила има в един миг…

***

     Високият гост говореше на висок тон. Слушателите бяха пигмеи…

***

     Избиха му зъбите и вече имаше зъб на всеки…

***

    Говореше зад гърба му, защото той пък имаше маска на лицето…

***

     Не можеше да пише, но изписваше вежди…

***

    Имаше хляб в него, но беше на диета и го загуби…

***

     Времето възкликна: безкрайността ми принадлежи!

***

    Докато добродетелта се изчервяваше, порокът управляваше…

***

    Стремежът на всеки би трябвало да е –  да надхвърли себе си…

***

     Да си сам в този пренаселен свят е своего рода оксиморон и божие предизвикателство…

***

Пътят към себе си винаги е постлан с добри намерения…

***

   Изкуството, ако беше в мъжки род щеше да обича ласкателствата, в женски – комплиментите, а то е в среден род, затова е толкова трудно да се определи. И все пак е вечно…