АЛИЦИЯ МАРИЯ КУБЕРСКА
Алиция Мария Куберска (родена през 1960 г. в Швебоджин) – полска поетеса, писателка, журналистка, издател, преводач. Лауреат на много литературни конкурси.
член на Асоциацията на полските автори (2-ри клон във Варшава) от 2011 г., а от 2017 г. на IWA Bogdani (Албания). Той е и в борда на директорите на Литературна фондация Soflay.
Дебютира през 2011 година с книга “Стъклена реалност”, през 2012 излиза стихосбирка „Анализ на чувствата”, а третата ѝ книга „Moments”, на английски език, е издадена в Полша и САЩ. През следващите години излизат още няколко поетични сборници, както в родината й, така и в други страни. Стихове на Алиция Мария Куберска са преведени на няколко езика и са включени в антологии в Полша, Великобритания, Албания, Белгия, Чехия, Италия, Испания, Индия и др.
Носителка е на престижни награди – сред тях трикратен лауреат на полската
Мanewry Artystyczny Wojska Polskiego (2016, 2019, 2020), награди от международния конкурс Nosside UNESCO в Италия (2014, 2015, 2020), медал от European Academy of Science Arts and Letters във Франция (2018) и други авторитетни отличия.
РЕЦЕПТА ЗА СТИХОТВОРЕНИЕ
Не е лесно да сътвориш стихотворение.
Трябва да събереш мислите,
които кръжат като снежинки във виелицата,
да ги хванеш, преди да се стопят
към изреченията да добавиш емоционална треска
да украсиш с мечти
от сребърния прах на падащи звезди
може още
да извадиш от дъното на езерото копнежа
да го окачиш върху миглите, за да заблести със сълзи
после да събереш мъглата на тъгата,
която искри като капки роса върху аир
да добавиш сивотата на ноемврийския пейзаж
да подправиш с щипка горчивина и печал
или
да уловиш смеха, закачен чрез ехото
между планинските върхове
да хванеш в мрежа за пеперуди думите,
донесени от топлата въздишка на вятъра
да разпръснеш облаците, за да се усмихне небето
да добавиш шепа настроение
накрая трябва да освободиш лудите метафори
да им позволиш да извадят цветове от въображението
за да придобие стихът прозрачна лекота
и като сапунен мехур да отлети
в неизвестна посока
издигнал се над ежедневието
(НЕ) МОЕ СТИХОТВОРЕНИЕ
Написах няколко думи и здраво ги завързах.
От размисъл и страст се появи стих.
Изрекох последното изречение, а той отлетя като зефир.
Целуна (ме) нежно по устата и отиде при чужди хора.
Плъзна се в очите, там, където се раждат сълзите.
Прошепна няколко хубави думи,
за да накара сърцата да трептят нежно.
Събуди спящата съвест, отегчена от рутината на деня.
Зарадва много тъжната дама, наричана Меланхолия.
През нощта отлетя към небето, отдръпна тежките завеси от облаци.
Заблестяха звезди и месечината озари пътищата на влюбените.
Тихата песен на славея се вплете в бездната на мрака
и проникна в припадащо-любовния аромат на цветята.
Случва се да се връща и при мен този неверен любовник
– обичан син на Музата, вече не моята рожба.
СЪДБАТА НА АРТИСТ
Изкуството изисква търпение
в чакалнята на славата
се е струпала тълпа творци
всеки вярва
че Фортуна ще развърже рога на изобилието
а Музите
ще украсят храма с лавров венец
чакат с години
томчета с думи
сплетени в гирлянди
изображения изпълнени
с неочаквани багри и композиции
мълчащи ноти на петолинията
които от време на време сред фанфарите
обявяват името на късметлията
случва се той да не дойде да прибере
трофея си
всички наоколо шепнат
…не дочака
ОЩЕ НЕ Е ЗИМА
Време е да се приберат изморените куфари
да се отменят дългите пътувания
да се заглуши гълчавата на гарите
да се забрави за закъснелите полети
пясъкът тече в пясъчния часовник
какво ще стане
когато се изсипе последната минута
време е да подредиш спомените
да затвориш изминалото време в албумите
да видиш на снимките
красотата на уловения момент
пресипва се пясъкът в пясъчния часовник
и все пак
никой не знае небесните планове
достатъчно е да отвориш пясъчния часовник
за да останеш за по-дълго в есента
Превод: Наталия НЕДЯЛКОВА