АНА БУНТЕСКА, РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ

АНА БУНТЕСКА, РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ

Ана Бунтеска е известна македонска поетеса. Родена е през 1972 година в гр. Скопие. Икономист по образование. Работи като борсов сътрудник за търговия и надзор, а също така и като водещ на рубрика в „Женски магазин“.“ Член на Дружеството на македонските писатели. Автор е на 7 книги – 4 стихосбирки, 2 книги за деца и книга с публицистика – сред тях „Дай лайк на собствения си живот“, “Колко е нужно за щастието“, „Да се усмихнеш на живота“ .

НЕ ТЕ ИЗПЛАКАХ…

 

Не те изплаках,

нито себе си утеших,

да си простя,

да си кажа, че не сгреших

и сълзи да роня

и за теб,

и за себе си,

да ни измия в тях и двамата,

та да олекне

и всички тежести в куфар да събера

и в някой празен вагон да ги оставя,

без да знам къде ще отидат.

 

Не те изплаках,

а казват, че по-тежко от сълза няма,

защото жегва,

гори отвътре

и бразди оставя,

които не се виждат на лицето,

но пък в душата оставят белези

като крив селски път,

за който не искам да знам накъде води

и не отминава

като спомен за хората,

които си по пътя изгубил…

 

Не те изплаках

и сега в себе си море имам,

а сърцето е като кораб

без кормило,

без капитан,

на вятър и вода осъден,

без да знае върху коя скала ще се разбие,

уморен от пътуване,

 

уморен от пътници,

и се лута тук и там,

без идея какво е по-натам,

солен и пробит…

 

Не те изплаках

и онези, близките, ще кажат

“будала, нямаш си никого”

а аз знам, че спокойствие нямам,

нито бентът ще издържи още дълго,

защото вместо кръв, солена вода в мен завира

и вените ми набъбват,

до скъсване, до болка,

докато един ден не се строша

като чаша, стискана дълго в ръка

и не се излея,

не изтека.

 

Не те изплаках,

не се изплаках,

не ни изплаках,

а клетите, за оплакване сме …

 

***

Защото аз и кавгаджиите ги обичам,

а и ревльовците.

И онези, на които дори смехът им гъргори

Земята около тях кънти.

Каквито и да са – все са мои.

Хубави.

С милост в образа си.

Които, като те погледнат,

ти се струва, че лежиш върху облаци:

меко ти е и топло.

А когато те прегърнат…

Ех!

Сякаш във висока зелена трева се търкаляш.

Ухаят хубаво тези хора.

На спокойствие и доброта.

Защото и добротата аромат има …

 

Превод: Наталия НЕДЯЛКОВА