Искам те винаги.
Искам те никога.
Като плач на кокиче си,
на душата ми кръстница.
Ти си вечно изтичаща,
никога незабравяна.
Въздух,
слънце
и мокър пясък.
Странни думи във тиха вечер.
Скрито в нощните пазухи.
И ме правиш художник
и творец —
предизвикваш ме.
Като плач на кокиче
и сред дъжд
си веселие:
насъбрано от улици,
от оставено някъде.
От откъслеци цялата
си откъсната някак си.
От напъпили клони
до зелена градина —
и си Едем,
и хубава…
Красота задушена
от разбила се в прибоя
вълна.
26.05.2023
София