– „Льох, льох, ли, ли, льох / льох, ли, ли, льох! / За целувки и любов / всеки е готов!“ – припява си жизнено жената на касата, докато ми маркира продуктите.
– Много сте енергична и позитивна! – отбелязвам с усмивка.
– Ама, разбира се, само човек с много труден живот може да пее и да се смее.
Гледам озадачена. Тя продължава:
– Ако животът не те смаже тотално, не можеш да се научиш да го цениш. Още една торбичка да давам ли?
– Да, да, още една, ако обичате – отвръщам, като взимам вече препълнената торба. Жената на касата се накланя към мен и прошепва в ухото ми:
– Убиха детето ми в казармата…
Аз гледам стреснато, тя се отдръпва и продължава да маркира продуктите.
– Тежкотоварният влак е минал през мен, ей! – казва на висок глас. – Имах два избора: да легна да умра, или да намеря начин да живея. Да умре всеки знае, да живееш е трудно… Картофите не са претеглени, вървете на кантара да ги измерите.
– Да, да, отивам – казвам аз и не спирам да мисля за прошепнатите ѝ думи.
Връщам се с вече претеглените картофи. Жената ги маркира и продължава с другите продукти. Чува се механичното писукане на апарата при маркиране. Саундтрака на един живот, минаващ на лента, събитията, които изчезват в пазарската торба, подобно на продуктите, консумират се, изхвърлят се, забравят се…
– Аз се молех на баща му да го освободят от казармата, защото е по-чувствителен, няма да издържи там… Ама баща му – не, мъж да ставал – продължава жената. – Е, на ти сега мъж, най-големият мъж стана, като го няма… Имаме шоколади на промоция, искате ли?
– Не, благодаря. Много съжалявам за случилото се – отвръщам неловко аз. Толкова много неща искам да ѝ кажа, но няма време, продуктите са към края си, почти всичко е маркирано. След мен има опашка от хора, животът върви, няма време за пауза, за съчувствие, за разсъждения за съдбата на другия, която за секунди чувстваш като своя собствена.
– 47 лева и 35 стотинки – казва жената и чуква касовия апарат, от който излиза бележка със сметката.
Докато вадя портмонето си, тя използва възможността да ми сподели още нещо:
– Според мен всичко ми тръгна накриво още от името… Ивон! – смее се истерично, иронично. – Ама представяте ли си? Жена на моята възраст с такова име. Повече отива на някоя манекенка. Като била в родилното, майка ми чела някакъв френски роман и много ѝ харесала главната героиня, та на нея ме кръстила. Като съм се родила, пратила телеграма на баща ми: „Роди се момиче. Ще я кръстим Ивон“. Ама телеграфите едно време нали ги знаете… Та той получил съобщение: „Роди се момче. Ще го кръстим Иван“. За мъж съм създадена, ей, а не за героиня от френски роман. Ето бележката.
Взимам я и за секунди ръцете ни се докосват. Суха, отрудена ръка. Искам да я задържа по-дълго, да ѝ кажа, че всичко ще бъде наред, въпреки че отдавна не е и няма как да бъде при нейните обстоятелства. Искам да ѝ благодаря за искреността и силния дух, с който ме впечатли и зареди. Тръгвам замислена с торбите с покупки. Изведнъж, почти стигнала до изхода, гласът ѝ ме сепва:
– Момиче, вашето ресто! Забравихте го!
Връщам се до касата, прибирам парите в портмонето си и си мисля как искам и на нея животът да ѝ върне някакво ресто за високата сметка, която е платила…
Двойна измама / Double Delusion
Бистра Величкова (р. 1986 г., София) е журналистка и писателка. Дебютният ѝ сборник разкази „Малка, мръсна и тъжна“ получава Първа награда на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“, в гр. Хасково (2015 г.). Втората ѝ книга, стихосбирката „Бог в очакване на дилъра“ е номинирана за Наградата за нова българска поезия „Николай Кънчев“ (2018 г.). Доктор e по Журналистика от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и магистър по Европейски науки от Университета в Твенте, Холандия и Университета в Мюнстер, Германия. Нейни творби са награждавани на множество литературни конкурси: „Рашко Сугарев“ (2012 г.), „Веселин Ханчев“ (2012 г.), „Димитър Бояджиев“ (2013 г.), „С море в сърцето“ (2016 г., 2020 г.) и др. Има редица публикации в литературния печат: сп. „Страница“, сп. „Съвремeнник“, сп. „Море“, сп. „Гранта“, сп. „ЛИК“, сп. „Vagabond“, сп. „НО поезия“, сп. „АРТизанин“, LiterNet, Crosspoint, в. „Литературен вестник“, в. „Стършел“. Нейни творби са публикувани на английски език в списанията „Drunken Boat“ и „Catamaran Literary Reader“. Преведени са на руски и на персийски език.
Третата ѝ книга сборника с разкази „Ресто“ (Изд. „Ерго“) излезе през март 2023 г.