Възпявам
логиката на абсурда и
безумието на логиката,
белият сняг, стопил се
преди да стигне земята,
черупката на непрогледния мрак,
от която ще се излюпи зората.
Зад новото утро
триумфално се влачи
шлейф от недосънувани сънища
и несъстоятелни несъответствия.
От отключените катинарите
на всички умоЗаключения
изпълзяват изключения от
академичните правила:
Някой вече
дописва речника на правописните
и прочие грешки.
3,14 пъти
ще пропеят първите петли,
в навечерието на
истинския ми рожден ден –
31
февруари.
Автор: Наталия Недялкова