ПРОКЛЯТИЕ
Да се родиш чайка през зимата
и да не дочакаш лятото.
На небето да си сива кръпка –
там, където слънцето спи зимен сън.
Да затворят крясъка ти в бутилка,
която да се разбие беззвучно
в скалите на чужд бряг.
Измежду крилете ти да се изтърколи
маково семе и от морето
да не поникне изгревът.
Да се проскубеш до контур
и детска ръка да не събере
нито едно твое перо.
***
Времето ще се разваля.
Така ми прошепна болката в коляното.
Тя винаги се обажда в деня,
когато на олтара на онази скала
пред теб положих мъжката си дума.
Залезът облизваше хоризонта
и закичваше сенките ни със златни венци.
Морето яростно пръскаше против уроки.
Обръчът на споделеността рязко се разтегна
и се озовах провесен на
многоточието в твоето мълчание.
Помолих те да събереш гънките
от моята риза и около очите ми
да изплетеш спомени с теб.
Ти не пожела да се научиш да плетеш.
Времето се разваля,
а аз нямам какво да ме стопли.
НЕДЕЛНО
Забърсвам индигото на шепота
от ъгълчетата на небето.
По дланта ми, като люспи от зарган,
полепват контурите на съзвездията,
които пренаредихме, за да се сбъднем.
Градът е хиляди сънливи очи,
гушнати между клепачите на делника.
Изгревът се търкулва от човката на пеликан
и се размива по бузите ти в
целувка за добро утро.
Този кадър трае едно мигване,
а от праха по пръстите ще разбера,
че неродено е още времето с теб.
В неделя обикновено
се чистя от спомени.
Казвам се Марина Арнаудова от Бургас, възпитаничка на Руската гимназия, Университета Нотингам, където завърших бакалавър, и на Софийски университет – магистратура. Работя като устен и писмен преводач с английски език на свободна практика. Пиша от юношеска възраст, но с големи паузи. Имам едно 3-то място на местен конкурс – #Прочети ми – лична поезия – декември 2019 г., а от тази година и една поощрителна награда в конкурса, посветен на дядо Благо – „Любовта е извор“. През октомври и ноември миналата година участвах в курс по писане на поезия в рамките на Творческа академия „Заешка дупка“. Четенето и писането на поезия за мен е интелектуално предизвикателство и се надявам да продължавам да поддържам творческия мускул активен.