ЛЮБОВ
Шопен – Валс опус 64, № 2
На приятелите ми
Той я обича. Както и тя. Но светлина! Гръм пропуква света и разделя Любовта. Тя е далече сега и самичък е той. Коли, влакове, комети хвърчат… Отдалечаване на перспективата и променяне на ъгъла. Той я притегля и тялото ѝ гори. С тях диша Страстта. Но пак облива светлина – тъй бяла… Изгубваме ги. И плаче вселенски гръм! А после него вече го няма. Отново коли – и някъде вълни разплискват се, и бързат тълпи… Един заключен, обречен миг.
Но кой е той, коя е тя? Обратното. Кои, защо са те?
02.04.2023
София
Автор: Николай Петков