“РАЗКАЗ”
……………
“- Преди години ми писа от някакво пристанище,
мастилото е избеляло, но още се чете, наизуст го зная:
(”Гласът на славея във пиниите не е по-сладък
от гласа на славея в градините със райски ябълки и нарове,
у дома, край Залива на Гълъбите.
И тези светлини, дето се поклащат вечер по вълните,
така напомнят за душите на заспали хора!”)
– Изоставих къщата си и тръгнах да го търся.
Къде да търся вече,
морето там е толкова дълбоко, не пуска никой да изплува,
да приближи брега…
Полъхна.
Луната слушаше от хълмовете,
замислена и бавна.”
…………………………………………………
МИГ НЯКАКЪВ
1
Това време – не обяснява нищо,
откога са го измислили и винаги – нищо.
Гледам младия човек,
тръгнал нагоре към хълмовете.
Ще ги прехвърли, после ще се заизкачва по сипея
към билото на планината.
Къде отива, защо го прави –
и друг път съм го виждал в тия часове,
когато с вечерта пристъпват шепоти и сенки.
Не зная как минава покрай мен, без да го усетя,
сякаш мокри водорасли за миг полепват по лицето ми –
после е в подножието на височините.
Трябва най-напред да прекоси акациевия пояс,
нацъфтял сега, със кошери във ниското,
по-нагоре тъмната трева започва да жълтее.
Помислих си, дали да не помогна защото знам пътеката,
но сигурно ще ме изгледа насмешливо
изпод побелелите клепачи.
По-добре е да остана тук, пред къщата си
и да гледам чезнещата фигура в далечината.
Сетих се за младата жена,
с която се познаваме отскоро.
Тя дойде в ония дни по Христовите празници
и като навиваше на пръста си невидимо кълбо,
сякаш теглеше нишките от здрача,
ми разказа тъжната си история.
На тръгване прошепна, като че на себе си:
– Дойдох насам да погледам морето,
от тук се вижда добре, особено от хълмовете.
2
Камбаната на църквата напомня за вечерня.
Както всеки път, продавачката на свещи е сама
и все пак ще запали няколко
в пясъка под свещниците до олтара.
На кого да каже нещо, с кого да разговаря –
богомолците си тръгнаха по Великден,
предната неделя.
Стоя на влажните дъски в преддверието,
гледам сгърбената сянка край колоните
и си мисля:
„- Какви ги върша в тия мътни часове,
с тия хора,
по-добре е да се прибера в стаята си,
да си пусна музика,
може да чета.“
М.М.