ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
Когато вали
не си нося чадър.
Струва ми се недостойно
да се пазя
от пределно ясното.
Когато не вали –
колкото и да блаженстват небесата
колкото и да им вярвам –
отварям чадъра си:
неясен климатичен феномен
е щастието.
МНОЖЕСТВЕНО ЧИСЛО
Любов,
съществително име,
твърде съществително,
единствено число,
род нито женски, нито
мъжки,
беззащитен род.
Множествено число –
беззащитни любови.
Страх,
съществително име,
единствено число в началото,
а после в множествено –
страхове.
Страховете
за всичко отсега нататък.
Памет,
събирателното име за тъгите,
единствено число,
единствено число и само.
Несклоняемо.
Памет, памет, памет.
Нощ,
съществително име,
женски род,
единствено число.
Множествено число –
нощи.
Нощите оттук нататък.
СЪБИТИЯ
Сама, абсолютно сама,
вървя по пътя и попадам
на изключителни събития:
Слънцето, като внезапно призовано,
възви на запад и остави
залеза си недовършен.
Нощта пристъпи, под ръка
с най-характерното за себе си –
амфори от тайнственост,
ала след малко
един коварен контрабанден облак
потули скитащото й око, Луната,
и я ослепи.
От инцидента се възползва
някакъв особен съгледвач
(дебнещата полунощ навярно),
стреля по Вселената и тя
застина неподвижна…
След такива зрелищни събития
фактът,
че аз отново съм сама,
остана пренебрегнат.
ПИСМО
Пощальонът,
провлачващ с крачките си моята надежда,
ми донесе днес отново
едно изпълнено с мълчание писмо
от теб.
Името ми, писано отвън, с азбуката на забвението.
Адресът – улица несъществуваща.
Ала пощальонът ме откри, поведен от
силуета ми, надвесен
през наклонилите се с мен прозорци.
Разчел движението на ръцете ми, които
сякаш
вече
съчиняваха из въздуха
един невидим отговор.
Ще му отворя с цялото си нетърпение
и може би тъгата ми ще трогне
всичко онова, което тъй и никога не ми написа.
И още утре
ще ти пусна своето, изпращайки ти
моя снимка.
На ревера ще личат сноп сломени детелини,
на гръдта ми издълбан ще се полюшва
медальонът на покрусата,
а на ушите
вместо обици –
представи си само! – ще си сложа
твоето мълчание.
Кики Димула е родена на 19 юни 1931 г. в Атина, Гърция. Творчеството на Димула е свързано с екзистенциалното разпадане на следвоенната ера. Централните теми в творбите ѝ са безнадеждността, несигурността, липсата и забравата. Поезията ѝ е преведена на английски, френски, немски, шведски, датски, испански, италиански, български и други езици. Димула е награждавана два пъти с гръцката държавна награда (1971, 1988), както и с наградата „Костас и Елени Уранис“ (1994) и Αριστείο Γραμμάτων на Атинската академия (2001). През 2009 г. получава Европейска награда за литература. От 2002 г. Димула е член на Атинската академия.
Превод:Елена Янева.
Елена Янева е завършила СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “Българска филология”. Превежда от: гръцки, нидерландски, английски и полски език.