АНГЕЛИ НА САМОУБИЙСТВОТО. МИСТИКА ЗА ОСТАВАНЕ
но откъде го знаеш
сигурен ли си че го е
писала за теб? за мен
защото искам да съм тях
и онзи който го е
изоставила на сутринта и
онзи който изоставя я
и онзи другият от
който бяга и
онзи който нощ е още и
не е изгрял за светлина
и онзи който
я превръща в жарка
пепел
или сън а съм и онзи
който закрещява името ù
прелудял от болка и от
липсваш
ли бях и онзи който нежност
в нетрезва сласт и страст
я приковава стисва
не към ложето ù
а към Кръста
и съм всеки луд по
лудниците на
нощта и свободата ù
и съм онзи който
гине
тъне
гние в гроб от светлина
а тя е посадила
звездна роза
тук отгоре ми
дали е писано за мен
сам пиша с нея
вечност цяла вече
от тук до краят на смъртта
ти казваш Бог
си знае работата
а дяволът не я ли знае
и онзи детски стих
на който ще се
доверяват беззаветно
с наивно-веселото като
отчаянието, предложение
за заедно и дом
дали е писала за мен?
съмнявай се
във всичко видимо ‒ но и в
невидимото се съмнявай
и в лудостта описваща
тук ей в този миг
и този стих
и мен защото няма как
в нейното ù чисто
един едничък
път изречено
обичам те
да се съмнявам
и нямам
доказателства
освен
безкрайното самотно
безконечното космически
мълчанието светлина
тишината ù
огромна
като
Бог
с кого ли пишем тук и
днес така поемата
единствена, една
единствено за теб
до гроба и след него
зад гроба и пред Него
и ще съм и онзи който тя
отдясно на Христа
го възкресява там и тук
веднага
защото с нея двама сме
висящите на Кръста
ала тя
от двама ни
е по-голямата
лъчистият
най-живият поет и тя е
избавителя спасителя в
стърнището без ръж над
бездната
наречена поезия
майката на моите
невидими деца
и моя край
и моя светлина
Автор: Ивайло Мерджанов