ЖЕНА-ОЧЕВИДЕЦ
Отби на някакъв паркинг и спря колата. Остана на седалката напълно неподвижна, като изключена. След известно време извади мобилния телефон и написа в Гугъл: „катастрофа“ и „08.12.2019“. Още нямаше никаква информация за това, което беше видяла: Слънцето е вече под хоризонта, вече не се различават цветовете на предметите, а само техните контури, всичко е в сиво, а пътят е осветен от отразената светлина на небето по възможно най-естетския начин. Има едно „Рено“ пред нея, което се отдалечава с висока скорост и навлиза в ляв завой. Общ план и постепенно приближаване към този участък от пътя с лек надлъжен наклон и напречен вираж. Под малък ъгъл автомобилът напуска пътното платно, навлиза в банкета, преминава през канавката и се покатерва на западния скат на крайпътния терен. Скоростта и наклонът на ската предизвикват отскок. След няколко метра автомобилът се насочва надолу към терена и заорава с предното ляво колело. Следва нов отскок с превъртане по надлъжната ос и след още няколко метра автомобилът отново застъргва по терена. Плъзга се и се търкаля, при което се откъсват и падат страничните му огледала. Последно търкаляне около надлъжната ос и автомобилът остава с колелата нагоре, насочен в обратна посока – към града, от който преди малко е излязъл. В близък план собственият ѝ десен крак не натиска спирачката, дясната ѝ ръка маневрира със скоростния лост и тя продължава напред.
Прибра се вкъщи и продължи да проверява новините, но вече на компютъра, през половин час. Малко след полунощ в „TrafficNews.bg“ се появи съобщение за катастрофата и че шофьорът е загинал. По „Нова телевизия“ съобщиха, че жертвата е жена на възраст 59 години, камера от ръка показваше от друга, различна гледна точка обърнатата кола на една отбивка от пътя, приближаваше се бавно, надничаше към краката на загиналата. В репортажите на останалите медии имаше известно омекотяване, показваха само линейката, зачитаха табутата „смърт“ и „ужас“. Според „Телемедия“ жената беше починала на място. В „Днес БГ“ допълваха, че вече е извършен оглед, а тялото е транспортирано за аутопсия. По Българското национално радио, „Bulgaria On Air“ и в два местни сайта информацията се повтаряше заедно с фразата, че се води дознание и че причините, поради които колата е напуснала пътното платно, са неизвестни.
Виждаше повече, отколкото виждат останалите: Колата е близо до центъра на композицията, до вертикалната ос на пътната маркировка, изглежда по-тежка спрямо момента, в който започва да се отдалечава от нея. Забавеният каданс придава на излизането ѝ от пътя усещането за леко и плавно излитане. Нейната ръка върху скоростния лост в близък план се опитва да застопори преобръщащото се пространство. Минава покрай катастрофиралата кола и в същия момент обръща главата си на другата страна. По-нататък се редуват близки и широки планове на пътя, кадри, изпълнени с много автомобили, в които е трудно да се открие нейният.
Продължи да рови в Интернет. Този път с ключовата дума „очевидец“. Ако някакви камери я бяха засекли, щяха да я призоват като свидетел и тогава беше длъжна да се яви пред разследващия, да разкаже всичко, което беше видяла. Цялата сцена се беше развила в един основен кадър – излизането на колата от пътя, един достатъчно изразителен кадър, общ. Трябваше да се разбие на по-близки, за да се осигури достатъчно материал, по който да започнат да се изграждат версии. Близкият план може да повиши драматични стойности, които вече съществуват, да поясни детайли, които не могат да бъдат забелязани в общия, да насочи вниманието към най-важното и да елиминира маловажното, да постави акценти. Дали кадрите са били планирани и построени, дали е имало постановъчен елемент?
Когато най-после задряма, под клепачите ѝ някакъв запис се превъртя отначало и отново започнаха да се нижат онези картини: Панорама по обширно поле, равна, пустинна далечина, кола, която бясно се движи по шосето, приближаване, обърната кола край пътя, бавно движение на панорамата, напрежението нараства, бързо, рязко завъртане на камерата, която търси шокиращ ефект. И точно на това място се събуди, някаква по-висша воля се намесваше, не позволяваше погледът ѝ да продължи нататък.
Страхуваше се, макар че нищо не я заплашваше. Беше видяла катастрофата, но не беше видяна. В нито едно от съобщенията не се споменаваше за очевидци. Камерата се мести ту към един, ту към друг непознат човек, а после вече не се мести, съсредоточава се, приближава много бавно към една жена в гръб от среден до близък план, откроява я от останалите, като постепенно ги изключва от кадъра и насочва вниманието изцяло върху нея. Слънцето е в зенита си, осветеността на плочките по земята нараства за сметка на фигурата ѝ, чертите на лицето ѝ се изопачават от неправилното разпределение на светлосенките, по темето, върха на носа и брадичката се получават деформиращи светлинни удари. Очните ѝ кухини потъват в много дълбока и неразработена сянка и главата ѝ прилича на оголен мъртвешки череп… Не искаше да го сънува повече този сън!
Но камерата само чакаше да затвори очи и тръгваше. Следва непознатата жена и не я изоставя нито за миг, приближава се в гръб и се отдалечава, никога една натрапчива камера не е преследвала от толкова близо някой човек, камера на рамо или от ръка, която „диша”, заснема жената фрагментарно – горе, долу, в дълбочина, на повърхността, създава атмосфера на емоционална съпричастност, наблюдаването се идентифицира с преживяваното, това е нейният визуален избор – тялото, което би могла да има. Камерата потрепва, опитва се да удържи погледа – идеята служи и за въведение към сюжета, и за визуално резюме на миналото. Една абсолютно „откачена“ камера, която не спира да се разхожда нагоре-надолу. Колкото повече се приближава, толкова повече се размазва тялото, сънят се превръща в кошмар, сниман на 3D, в който изведнъж жената рязко се извръща и поглежда в обектива:
– Защо не спря?
Защото тя не спря.
Трябвало е да доближи пострадалата, да провери дали има пулс, диша ли, дали не се дави в кръв или не си е глътнала езика – това го пишеше навсякъде. Първите пет-шест минути са от решаващо значение, въпрос на живот или смърт. Страхуваше се от гледката, от истинската гледка, това нямаше нищо общо с кинокамерата. Или знаеше, че вече нищо не можеше да се направи? Някой друг щеше да се обади на 112.
Но там, където вината не прониква, достига камерата, която е способна да прави плетеници от връзки, по-объркващи от лабиринт. Добре де, беше видяла нещо, което може би беше важно: реното – тъмен обект на тъмен фон, което се движи пред нея, е обрисувано от една насрещна светлина с ореол. Прогресивно приближаващи се кадри. Изведнъж стана много важна с малкото, което имаше да каже. Фокусът на обектива се променя от този обект към другия – АВТОМОБИЛА В НАСРЕЩНОТО ДВИЖЕНИЕ! Заради запалените фарове той не може да бъде обхванат добре от светлината и въпреки това кадърът не бива да бъде бракуван. Докато се разминава с него, едрият план придава на този автомобил неподозирана стойност. Шофьорът вътре е прикован в композицията, за да не избяга.
Свидетел е не само този, който е наблюдавал нещо визуално – продължаваше да чете, – може просто да е наясно с нещата или да е в състояние да каже как събитията са се развили във времето.
Ако бъде разпитан, свидетелят ще бъде поканен да представи в свободен разказ това, което му е известно във връзка със случая. Не означава обаче, че може да говори всичко, което пожелае. Трябва да представи само фактите. Предположенията не са негова работа.
Автор: Цвета Делчева