Иисусу
Когато съгреша
и ме боли,
синовно коленича
пред Образът Ти Свят!
И моля прошката Ти,
с упование да ми простиш,
с усещането, че Си в мен,
а аз пред Теб съм тих?!
А щом щастливо утрото,
с усмивката си слънчева,
погали събудените ми зеници,
усещам как чрез мен Живееш,
и виждаш Своето творение,
осъществило замисъла Ти свещен.
Да бъдеш, не невидим, анонимен,
а с образ на човешкото лице.
На Богоявление
Понякога оставам ням,
във сянката на самотата
и думите загубили гласа си,
полягат кротко в паметта ми.
Като Исус, потънал във пустинята,
очаквам срещата със словото,
понесло тежестта на Истината,
с надеждата, че ще спася душата си!
Отражение
Живот – изненадата на дните ми,
безценният подарък от Всевишния!
Защо ли губя своето изображение,
защо от огледалото ме гледа непознато отражение?
И питам се понякога, дали наистина
живота свой живея, или на двойник с моето лице?
Знам, че начертано ми е Свише,
но присъства и моят коректив.
Ще бъде ако аз реша „Да бъде!”.
Цената без остатък ще платя.
Автор: Константин Корадов