Кръстниците
Казват, че ако погледнеш бързо зад лявото си рамо, ще видиш Смъртта. Ако погледнеш обаче бързо зад дясното, ще видиш своята Вълшебна Кръстница.
Всеки има такава. Може никога да не усетиш присъствието й, но може и да я виждаш навсякъде. Тя може да си е типична – с шапка с остър връх и странни старовремски дрехи.
Може да е ослепителна блондинка, която не изглежда много интелигентна и постоянно си лакира ноктите. Може да е бездомницата, която живее на ъгъла до кварталния магазин.
Може да я познаваш цял живот, без да подозираш с какво се занимава и коя е. Може да е твоя учителка. Или приятелка на майка ти. Може да продава зеленчуци или градински цветя на пазара.
Може да е твоя леля, отдавна преселила се на небето. Или възрастната жена от съседния вход, която гледа много котки. Няма значение. Всеки си има. Независимо дали вярва в това, или се усмихва скептично. Защото не знае от какво е бил спасен.
Дори когато ти се струва, че животът е твърде суров. Че ти се случват само страшни неща, това са уроците, които трябва да научиш в това си прераждане. Всеки идва с мисия и щом я изпълни, се връща вкъщи. А там получава друга мисия. Докато стигне до нивото, в което се изкачва нагоре.
Малко за прераждането.
Преди хиляди години хората са живели по много години. Пише го в Библията. Защото са били малко. После започнали да стават все повече и се наложило да им намалят земните години. Но пък им дали прераждането. Защото да направиш тяло не е много трудно – нали знаете – пръст и вода – кал. И това го пише в Библията. Затова, когато някой приключи земния си път, свещеникът казва „Пръст при пръста“.
Ако сте забелязали, има няколко типа тела – с тънки крака и коремче, с широки рамене, с малки цици, с големи цици, слаби, дебели… казват – генетика. Защото никой вече не създава нови тела. Има си калъпи. Използват ги, защото сме твърде много за творчество.
Обаче лицата ни са различни. Защото те показват душата. Тя се връща докато изпълни мисията си. Ето защо приличаме на бабите си, но не съвсем. Имаме нова мисия, различна от тяхната.
Понякога дали ще имаш повече хубави или повече лоши дни, зависи от Кръстниците. Те дават на поверените им бебета най-хубавото, на което са способни. Дават им любов, приятели, семейство, радост и щастливи мигове.. Но всеки сам избира родителите си, преди да се роди. А в голямата книга, до която дори Кръстниците нямат достъп, са написани и най-важните неща – каква е мисията ти, колко ще живееш, как ще постъпиш в най-важните моменти.
Другото го решаваш сам.
Все пак съществува и свободният избор. Ако направиш това, ще стане едно, ако постъпиш по друг начин, ще стане друго. Ако срещнеш определен човек в подходящо време, нещата се променят в една посока. Ако срещнеш друг – събитията се подреждат в друг ред. Вариантите са много и Книгата е предвидила всичките.
Та редът е такъв – избираш си родители, раждаш се. Идва вълшебна Кръстница и те орисва. /Ако имаш късмет, не попадаш на пътя на друга Кръстница, която е в настроение да се забавлява и ти хвърля някакъв гаден проблем./
По рождение получаваш и Ангел Хранител, но те понякога са много заети, или са прекалено мързеливи, или са своенравни, или стачкуват.
Получаваш и някаква съдба, но тя е очертана само в общи граници. И също цял списък с уроци, които трябва да научиш. Научаваш уроците, връщаш се вкъщи. Там те оценяват и ти дават нови уроци и ново прераждане, или отиваш на по-горно ниво и получаваш кабинет с прозорци на последния етаж. С какво се занимават там, не знам, но вероятно пишат в голямата Книга.
Ако през това си прераждане си бил лош човек, ако си бил алчен, надменен, ако си обиждал хората, ако си лъгал, крал или убивал, ако си завиждал или си искал прекалено много власт и пари, може да те накажат.
Например ще се преродиш в торен бръмбар. И като си изкараш цял един бръмбарски живот бутайки едно лайняно топче, може да ти разрешат да си върнеш образа на най-висшето животно, стоящо на върха на хранителната пирамида. И, разбира се, ако си си научил урока.
Така правят.
Как се става Вълшебна Кръстница е строго пазена тайна. Вероятно те са онези, които са имали специална мисия на земята и щом се върнат, им дават право да избират. И ако нямат желание да творят съдбите на всички, им дават възможност да подбутват живота на по-малка група смъртни, за да изпълнят и те своята мисия.
Кръстниците живеят много дълго, на практика почти са безсмъртни, освен ако сами не пожелаят друго. Дори понякога им позволяват да се пенсионират. Но и тогава не ги освобождават от отговорност. Само могат да си избират място за живеене и да облекчат програмата им. Но и това може да е временно.
Всяка Кръстница си избира как да изглежда и как да се придвижва, избира си как да наблюдава своите хора и по какъв начин да им влияе. Младите избират скъпи коли и дори самолети, мощни компютри и социални медии. По-старите се забавляват летейки на метла, кристално кълбо и влизане в сънищата.
Едно е сигурно – искат ли да помогнат, никой не може да ги спре.
Автор: Екатерина Капрова