ИЗЦЕЛЕНИЯ
– Аз… съм човешко същество, за Бога! – рече Исус. – Аз… аз бях влюбен.
Мършавата женска фигура упорито мълчеше в здрачния следобед. Само раменете й леко потрепваха, но какво означаваше това – съгласие или несъгласие с чутото?
Всичко се люлееше. Стиснатите й устни, стаята.
Исус прокашли гърло.
– Тогава, покрай теб, имах и трите – Вярата, Надеждата и Любовта – дрезгаво каза той, – до онзи миг, в който ми даде да разбера, че за мен няма никаква Надежда и заради това загубих Вярата си. Но ми остана най-голямото от трите – Любовта, чувство, което ти отдавна си престанала да изпитваш. Нея ще дам на тях, защото вече нищо друго нямам. – И Исус кимна към мътния прозорец, отвъд който го чакаха хората.
Жената се отдръпна навътре, сякаш я бяха зашлевили. Полумракът разяждаше бялото й лице като киселина.
Христос излезе навън всред тълпата. Той и Жената нямаше да се срещнат никога вече.
“Болката е безплатна” – помисли си Исус, щом се озова отново между тях. Те щяха да го съпроводят до вехтата соба на съратника му Кананит, където бе отседнал временно. Все по-често беше така – нуждаещите се от утеха го следваха неотлъчно по петите. Бяха толкова много, толкова много… че той просто плуваше в океан от горест и страдание.
Учениците доведоха ослицата му. Едва я бяха отървали от едно упорито магаре, което бе възжелало да я оноди с неприлично наперения си уд под сянката на сто и петдесет годишния салкъм, към който я бяха завързали.
– Време е, рави – казаха му те. Той въздъхна. Изпосталялото му телосложение се покачи не без усилие връз самара. Дадоха му чаша с предпочитаната от него храна – мед със скакалци. В мизерстващите райони мнозина хапваха мед от диви пчели с акриди и това се считаше за деликатес в тая нищета. “Медът е дар от небесата, защото е единственатото ядиво, дето не се разваля” – бе рекъл на прадедите им пророк Илия, комуто Исус често се позоваваше и към когото неведнъж бе отправял молитвите си. Понеже чрез Илия говореше Бог, а Исус бе божието слово.
Щом се прибра у Кананит, той се върна към задълженията си, отмервайки всекиму по съвест от благодатта на небесата. Цереше както недъгави, хванати от бяс и луничави, така и разслабени. Редичката от молители пред вратата не намаляваше. Най-абсурдно му се стори прошението на един от фарисеите, които го бяха нападали миналата седмица в синагогата, загдето лекувал в събота. Сега този фарисей се бе контузил и подул подобаващо.
– Ти си ме проклел, затова ме сполетя такова злощастие! – пенявеше се той, поддържан от двамата си синове, които биха могли да убият бивол с юмручен удар между рогата. – Веднага ми върни предишното състояние!
– Мога, ала няма да го пожелаеш – рече Исус. – Защото днес е събота!
Онзи се опита да протестира и да заплашва, но се видя заобграден заедно със синовете си от група прокажени, полуслепи хорица с отлепена ретина и разкапваща се плът, които чакаха нетърпеливо своя ред. И ето, че фарисеят се отказа от намерението си да кори, щом те, пръскайки слюнки, му предложиха да го бацнат по пострадалото място и то веднага щяло да оздравее.
Две жени се оплакваха от полова студенина, тъй че Исус бе принуден да се оттегли насаме с тях в горния кат на къщата.
– Това е част от Плана на Бога за семейството – рече им той. – Бог превръща в жени онези същества, които трябва да се научат да обичат, а мъжът е само посредник на Божиите намерения, който да ги доведе до успешен завършек. – По израза на едната от тях се виждаше, че не беше случила на посредник в любовта. – За жената важи правилото за даващия милостиня. Че той получава много повече от онзи, който взема подаянието. И онази от вас, която не го е разбрала, не се люби, а бива любена, да не казвам по-груба дума. Тя не умее да се радва на това, че прави някого щастлив, а се чувства ограбена, загдето е дала.
От обяснението му като че ли им просветна. Лечението продължи още половин час, но в какво точно се състоеше то, Исус не сподели с никого, когато слезе до долу с мудната си походка да изпроводи посетителките си и да приеме следващите.
Те се оказаха двама едри мъже, Петър и Йаков, които придружаваха нямо момче и улава жена. Мъжете бяха дошли с оръжието си, представляващо цял арсенал от остриета, мушнати из дрехите им под различни ъгли. Учениците на Спасителя понечиха да ги спрат на влизане, но той кротко им забрани да се месят.
– Отде идете?
Това бе първото нещо, което двамата разбойници чуха из устата на Исуса.
– От Иопия.
– А аз от Йерихон.
– Минахме през Антипатрида и Ариматея, сетне бяхме и в Емаус.
– Дойдохме, за да… – понечи да сподели Петър.
– Знам за какво сте дошли – прекъсна го Исус. – Но не е било нужно да сте въоръжени. Тук тези остри предмети няма да ви потрябват. Защо са ви?
– Защото смятаме че мъж, който не използва меча си, е страхливец – отвърна Йаков. – Как бихме могли да го използваме обаче, ако не го носим със себе си?
Беше си доста заядливо изказване за човек, дошъл да дири помощ.
– А аз не ползвам това пособие дори за да разполовя хляба си – заяви Исус. – Но не ще да съм страхливец, щом съм стъпил на път, от който и по-храбри от мен са се отказвали.
– Какво да говорим? – присви зеници Йаков. – Дума да няма, ние сме палета в сравнение с теб. Никому не сме обещавали Страшен съд!
Но Исус не го слушаше. Той галеше усмихнат момчето на Петър по косата. Усмивката му разкриваше мраморнобели зъби, които впечатляваха. Детето го погледна учудено.
– Как се казваш? – попита го Спасителя.
– Тъкмо за това сме… – подхвана отново Петър.
– Йосиф – отвърна внезапно момчето.
– Йосиф – повтори Исус. – И моят земен баща, дърводелецът, носеше същото име.
Смайване и облекчение се изписа върху лицето на Петър. Обзе го чувство, каквото не бе изпитвал до момента.
– Благодаря ти, Господи! – рече той слисан. – Никога не ще забравя какво направи днес. Защото то значи много повече за мен, отколкото за клетото ми момче!
Но Исус вече се бе обърнал към Йаков.
– Сигурен ли си, че искаш тази жена да бъде с всичкия си? Защото някой ден тя ще те напусне, за да замине с мъж, по-млад от тебе и, както на нея ще й се струва, доста по-интересен.
– Сигурен съм – отговори Йаков.
– Така да бъде – въздъхна Исус. В съзнанието му за миг се мярна жената от полутъмната стаичка, но той я прогони от главата си. Дори не простря ръка пред лицето на улавата, а само я посочи и докосна с показалец челото й. – Освобождавам те, жено, от тежкото бреме и ти връщам разума, за каквото и да ти е нужен той!
От полянката зад къщата се разнесе злобен квик.
– Бесът премина от нея в свинята. Животното ей-сега ще спре да пасе и ще се затича към реката, където ще се удави…- гласът на Исус беше равен и не издаваше чувствата, които се криеха зад него.
Тогава жената на Йаков се огледа изумено.
– Йакове – рече троснато тя, – каква е тая къща? Мерзавецо неден, къде си ме довлякъл?
Янчо Чолаков