СУНИЦА РАДУЛОВИЧ, СЪРБИЯ

ЗЛАТНО ЗЪРНО
Като житен клас,
от поникването му
през цъфтежа до жътвата,
душата се усмихва на слънцето и небето.
Като узряло зърно с дълбока бразда
вретеновидно и тежко чупливо,
което изпада от пшеничния стрък,
се изправя срещу времето за нови раждания,
и мисълта се вкопчва
в тъканта на битието с корена на любовта
и върху дланта си пази зърно от златна жътва.

 

ХОРО
От дъното на сандъка изваждам
накитите, останали от баба
и пазени за хорото,
увити в кърпа – върху сърмения елек
и бялата риза, която да покрие снагата
до ивицата на плетените чорапи.

Сякаш виждам как се облича,
покрива скута си с престилка,
сръчно стяга колана,
точно там, където мъжка ръка
ще обгърне кръста й на хорото.

А то звъни, фучи, вихри се, понася и мен,
като прежда от вретено се развива,
като живо кълбо снага извива
В плетеница младите сплита,
на божури и радост мирише,
и пак носи, отнася хорото.

Като с ръка окосено,
с пояс носено,
с кърпа развяно,
озарено, засмяно,
със сърце запяло,
опиянено, окрилено,
наплодило, и ново родило,
от хоро до хоро.

Яре напоило,
снегове стопило,
векове надиграло.
От звън до звън,
от род до род,
останало
да носи,
да възнася.
Хорото.

ЕСЕННО АДАЖИО

Като лозови капки
погали лицето ми
твоят поглед.
А говорихме
между другото за времето,
за цунами, които разтърсват епохата ни,
за това как хипнотизира гладът…
След това за детелините,
които миришат на малц,
защото и двамата насред есента
мислихме за пролет.
С вятър, който носи листа,
избягах от тези снимки
и се увих в своя шал,
да не изплъзнат от него някои познати думи,
от страх, че са изхабени и са
като изветрял мирис от бутилка .

Превод от сръбски: Наталия Недялкова.

 

Сунчица Радулович – Торбица е сръбска поетеса, с български произход по майчина линия, родена през 1965г.

Получава висше образование в Университета в Нови Сад, където живее и работи като директор на училище.

Публикува поезия и проза в много известни сръбски литературни списания, както и на уеб страниците за културата и изкуството. Стиховете й са преведени и публикувани на няколко езика.

Носител е на Хартата на Бешен за духовна поезия в 2019 г., наградата „Златен кладенец“ за 2019 г., както и на специалната награда на Международния фестивал на поезията в Мелник – България за2019 г, Златен медал „Михайло Пупин“ за творчество в литературата 2023.

Тя е автор на сборници със стихотворения „Николаевски ноктюрн“ (2018) и „Защита на пролетта“ (2019). , „Като любов в Тоскана“,Каирос 2020.