Мария Куманова

1.

най-красивите години
най-гъстите най-мощните най-знаещите
видяхме ли ги нали не ги пропуснахме
онези с по-зелената трева с по-наситените спомени
когато всичко беше силно всичко беше истинско
всичко ли запомнихме
годините в които всичко беше възможно до една година
годините в които бяхме здрави
близките ни бяха здрави
тревата беше по-зелена
определяхме задавахме привличахме
запомнихме ли ги
успяхме ли да ги запомним минаха ли
чухме ли камбанения звън
написахме ли нещо
за да помним

2.
друга ли е вече походката ми
аз друга ли съм
колко пъти по седем години
са имали да се сменят клетките ми
избрах ли любими филми книги
хора с които да помня годините
избрах ли кои спомени ще пазя
и кои ще забравя завинаги
на 33 ли бях жена ли бях
бях ли се прераждала
винаги ли жена се бях раждала
заобичах ли всичките
заобичах ли родната трева
по-зелена ли беше родната трева
кое запомних по кое да се разпозная на улицата
ако се спра да говоря със себе си
на кое ще отговоря
кога ще си върна себе си
кога ще имам отново вина и размисли
не е ли огромен натискът
най-красивите диамантени вулканични години
най-красивите и вече другите
най-красивите манифестирани години
най-красивите най-себе си
никога повече никога вече никога вечност

***

това е само кръст това е само огън
това са само няколко езика
на триста и един от тях не се разбираме
а двеста и един от тях са прекалено груби
ръбести са буквите раняващи са думите
като отчаяни оръжия ги мятахме в
пространството незнаещи че бяха
всъщност първи
първи бяха в чакането в търсенето
на шанс да заговорят
да помилват да погалят да сдобрят
изрекохме ги чак когато бяха вече
рани и стрели закачаха вълшебните ни
грешни длани и вместо да са нежните
послания оказаха се всъщност врани
разкъсващи месата и толкова чела
остават непомилвани неосветени непомазани
от някаква излишна тежест пазени
а можеше да се избегне
всичко или поне повечето от
това което изпълни целта си
поредна някаква душа да жегне

***

ако си прав един път повече
отколкото грешиш
ако си прав един път повече от нищото
позволяваш ли си понякога разпада
в лилавия шум позволяваш ли си го
понякога без да дишаш
понякога без да пишеш по клетките
без да оставяш следа по крехките
си мисли и идеи за време точност
и перцепции
само падането без да има кой да
те хване без да има дъно без или
дъното да е двойно няма как да
прецениш предварително
също няма и как да сгрешиш
проблемът е единствено до края на ръба
до края на скалата
проблемът е предимно не изцяло във главата
от точката нататък не грешиш
и въздухът те качва на крилата си
и ти прошепва –
грешал си само досега
но всеки път

***
ден първи в новия живот
и първа стъпка на дълбокото
не чувствам дъно не усещам страх
и нося само мастила и вкусове
това са пъпеш миди първото
повръщане това са силни плътни
цветни сетива това е сила
и налято без отдръпване
това са никакви лъжи и все така
далеч са болките изтекоха сълзите
аз още си им махам за довиждане
налети сетивата пълни шепите
момент не за вина а за помилване

***

докато все още сме в една часова зона
докато все още сме някъде
докато при мен е тъмно когато и при теб е
дотогава ще продължи
дотогава ще продължава да ни ранява
да няма лечение да бягаме от лечение
да не слагаме очила за да не го видим
даже да затворим очи
да го видят всички
ние само да се престорим че чак сега
за първи път го виждаме
за първи път се виждаме
за първи път виждам теб
за първи път виждам и себе си
разпознах ли се в огледалото
разпознах ли отражението си в очите ти
кои бяха петте белега че съм аз
колко от тях трябваше да са в сила –
два или три
кои ти бяха петте белега
къде ти бяха петте белега
излъга ли ме за последния или
за нищо не ме излъга
докато все още е
докато все още е тъмно при мен и при теб
мога да те видя в огледалото

Мария Куманова е родена през 1989 г. в София. Бакалавър по визуални изкуства и реклама и магистър по творческо писане от Нов български университет. През 2017 г. печели конкурс за ръкопис на дебютна книга на издателства „АРС“ и „Scribens“, резултат от който е първата ѝ книга с поезия „inclavo“ (2018). Част от творческия колектив зад биографичните музикални книги „аз | Остава“ (2019) и „Приказката P.I.F.“ (2021) и част от редакторския екип на книгата „Sofia Urban Art. Историята на графитите и уличното изкуство от 90-те до днес“ (2023). През 2021 г. печели награда в Националния конкурс за поезия „Накрай света“ на сайта Tetradkata.com. Участник в поетичната антология „Поезия срещу войната“ (2022). През 2023 г. излиза втората ѝ поетична книга „Тилда“, удостоена с отличието „Първи подгласник на лауреата“ от колегията на Национална литературна награда „Биньо Иванов“ за принос в българския поетически синтаксис в изданието на наградата за 2023 г. През 2024 г. участва с текст във втората част на проекта „Под езика“ на художника Дамян Дамянов. Носител на трета награда в Националния конкурс за поезия на името на Добромир Тонев за 2024 г. Нейни текстове са превеждани на английски и черногорски език.