Мецан

в прозявката ми влита лай-
собственикът му застава
пред вратата като цербер,
но с престорен стоицизъм:
не е диалектик и знае-
разходката е след кафето

***

облаците експонират в близък план небето:
същите нюанси от невидимо до синьо,
никаква промяна откъм блян и необятност-
новото в пейзажа е възможната интимност:

основанието на духа да си послужи с форма

Словото

първата постройка в битието,
храм на спомена и още

лимитирана възможност
да се снеме като след молитва
ужасът, че сме изцяло
плът от паметта

Птицечовка

природата се рециклира-
така онагледява
идеята за реинкарнация

Ecce homo

отваря нарисувана врата
и скача през чуплив прозорец,
търсейки из пръсналите се стъкла
-със или без вяра в Бога –
отломки от една брава,
налична само откъм входа,
сляп за ярката метафора,
въвлякла го в света
на собствената му природа

Тодор Стоянов (1986) е учил Българска филология в Софийския университет. През 2011 е сред отличените участници на националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев”. През 2023 е сред избраните за публикуване в сайта La tortuga bulgara (в раздела “Poetas bulgaros”) от първия конкурс за издаване на стихосбирка в Испания „Александър Вутимски” 2023. През 2025 издава дебютната си стихосбирка „Апории”.