Петима поети влязоха в тясната номинация за десетото издание на националния конкурс за поетична книга „Христо Фотев“. Това са Бина Калс, Димитър Кенаров, Марио Савчев, Продължете да четете Вижте кои са претендентите за националната награда за поезия „Христо Фотев“! →

ПОКАНА

Управителният съвет на БУРГАСКА ПИСАТЕЛСКА ОБЩНОСТ Сдружение, ЕИК 176897728, със седалище и адрес на Продължете да четете Покана за Общо събрание на сдружението →

Non est ad astra mollis e terris via – Пътят от земята към звездите не е гладък. Може би тази латинска сентенция най-точно отговаря на ориста, съпровождаща героите на Милена Продължете да четете ПО ХЛЪЗГАВИТЕ ВЪРХОВЕ НА НИЗОСТТА от Георги Н. Николов →

Неделя.
Толкова рано сутринта, че прибиращите се от бар могат с чиста съвест да твърдят, че още е събота вечер.

Точно в 5:00 затрещява алармата на телефона. Любимата се протяга и спира пищящото чудовище, а аз лежа и се опитвам да разбера какво се случва и защо, по дяволите, някой си е навил аларма за пет сутринта… в неделя.
Кой нормален човек става толкова рано в неделя?

Спортуващите, разбира се.
Но те, както е известно, не влизат в графата „нормални“. Дори травма и лекар не могат да ги спрат – най-много да ги забавят, колкото да си вържат по-здраво маратонките.

Докато се опитвам да наместя мисловния процес – без особен успех – любимата вече е изпила първата си доза кофеин за деня. Облечена е в тънък спортен екип и застава до леглото в стойка „Ф“.

Погледът ѝ е достатъчен да смрази горещ летен ден, а навън още е зима.
Почувствах се като зеленчуците във фризера. Тъп. И замразен.

Все още неотворил гуреливи очи и не напълно осъзнаващ реалността, чувам дежурната реплика:
– МЕЧКООО, СТАВАЙ!
– Що бе, любов моя? – остроумнича аз. – Да не си купила самолетни билети и да ме водиш на почивка?
– Не. Неделно бягане с Алекс. Пък и да отбележим празника подобаващо.

Тук вече започнах да превъртам празниците. Рожден ден не е – има време до май. Годишнината ни е посред върлото лято…

С риск да си навлека вселенски гняв, задавам тъпия въпрос:
– Ъъ… че к’ъв празник е днес?
– ОСМИ МАРТ Е!
Все едно ме фрасна с кроше по носа.
Аз, разбира се, съм крайно неподготвен, но промърморвам:
– Честит празник, любов моя…
– Ай стига си дърдорил! — срязва ме тя. – Ставай, Алекс ще ни чака на “Капани”!

Тук, отново с риск за живота си, промърморвам:
– Мен ме тормозиш, щото сме женени, аз съм свикнал… ама що тормозиш момичето?
– Само сутрин ли губиш връзка с мозъка? – отвръща тя. – Нали се готвим за маратон. Айде, ставай!
Тук здравият разум окончателно ме изостави. Ясно е, че вече съм в издънка, но продължавам да си насилвам късмета.
– Вие ще ходите на маратон… аз само държа фотоапарата. Някой трябва да документира безумието.
Дори не успях да си довърша мисълта.

Онзи поглед – заради който белите мечки вероятно са мигрирали чак до Северния полюс – отново проблесна в очите ѝ.
Няма как. Ставам.
Започва дежурното приготовление: фъргам вода на очите, взимам гребена, заставам пред огледалото… и се сещам, че нямам какво да сресвам.
Нахвърлям някакви дрехи върху себе си – все пак навън е зима, не мога да изляза по тениска.
За всеки случай поглеждам термометъра.
Цял един градус.
Напълно е възможно белите мечки вече да са се върнали по нашите ширини.

Грабвам раницата с фотографското оборудване, моля се поне една батерия да е заредена и драматично се завличам към колата под строгия поглед на Натали.
Стигаме до Капаните. Навън е кучи студ и мъгла, гъста като фрикасе. Никакъв шанс за слънце и красиви цветове.
– Нищо де, ще пиеш кафе на плажа – успокояващо нарежда Натали.
В този момент се появява и Алекс – в типичното си прекрасно настроение и с чаровна усмивка.
Има нещо дълбоко сбъркано в тия хора – спортуващите.
Не стига, че доброволно си причиняват всичко това… ами са и щастливи.

Хукнаха двете да си тренират.
Взех си кафе от вендинга и вървя по замръзналия пясък с мислите си.

И тогава осъзнах нещо важно.
На 8-ми март някои мъже подаряват цветя.
Други купуват бонбони.
Аз ставам в пет сутринта, мъкна раница с техника по плажа в един градус температура и документирам как жена ми тича щастливо в мъглата.
Любовта има много форми.

Моята, явно, е “кардио със свидетел”.

Бургаска писателска общност обявява конкурс за рецитация на стихотворения на Христо Фотев. Той е част от събитията, посветени на големия наш поет по повод годишнината от Продължете да четете Бургаска писателска общност обявява конкурс за рецитация на творби на Христо Фотев →

Сдружение „Бургаска писателска общност“

Програма Продължете да четете Вижте какво ще се случи през месец март в Дом на писателя →

Тази година в Бургас ще се проведе четвъртото издание на конкурса за илюстрация по стихове на Христо Фотев. Инициативата е част от съпътстващите събития, посветени на Продължете да четете Община Бургас обявява четвъртото издание на конкурса за илюстрация по стихове на Христо Фотев →

Катерина

Какво става с нас в тази забравеност, наречена живот. Докато губим стъпките, очите си, докато губим дъх, Продължете да четете Васил Славов →