Non est ad astra mollis e terris via – Пътят от земята към звездите не е гладък. Може би тази латинска сентенция най-точно отговаря на ориста, съпровождаща героите на Милена Миткова в календара на дните. Предварително трябва да кажем, че нейният дебютен роман „За власт и пари“ грабва вниманието на читателите с динамичния си и екзотичен сюжет. Жанрово той е криминален, донякъде напомнящ за „вулгарните романи“ у нас в края на отминалия ХХ век. По страниците читателят открива властовите механизми на едно подмолно и плашещо битие. Съществуващо по свои брутални и неумолими правила под маската на официалната държава. В него се преплитат наркотрафикът и търговията с човешки органи, изтръгнати от живи донори; проституцията, корупцията, отстраняването на нежелани свидетели, търговията с деца… Властват лъжата и парите, а преплитането на „законовите“ институции с криминалния свят е неоспорима истина. Топла връзка между тях осъществяват политиците в лицето на сенатор Брито – привидно антипод, а всъщност точна проекция на подземния Биг бос от другата страна на океана. Двама негласни повелители на отдавна подчиненото им общество, в което отделната личност почти няма значение. Или, ако има, то е според материалната й полза тук и сега…
На този фон Максим, Марко и София крачат през дните на младостта, без да подозират какво им готви съдбата. Образите им авторката моделира с видима, макар и сдържана топлота. Българо-гръцкият бог Макс, поне засега, ненаситно черпи от щедрия бокал на живота. Жертва се за фалшиви приятелства, които ще прозре много по-късно. Обича жените и е обичан от тях, а нарушаването на закона за него е нещо обичайно. Както и за красивия Марко – отритнато дете на улицата, стигнало до фалшивия блясък на отбрания хайлайф. И талантливата скулпторка, разбила сърцето на полицая Педро, обречена да умре в алкохолно опиянение пред прага на преосмислената си същност. Централни персонажи в романа, те са изградени от убедителна психологическа достоверност спрямо примамливи за поколението им желания и заявена борбеност да ги постигнат. Няма съмнение, че Мария Миткова познава дълбоко и в детайли вътрешния мир на своите съвременници. Затова и героите: ту красиви и привлекателни, ту груби, агресивни и двулични, са неизменно убедителни в гражданските роли, които им отрежда. Динамиката на повествованието отразява цялата противоречивост на днешното време – в Бразилия, Гърция, България… на планетата Земя. Разказът запечатва сблъсъка на съдби, очаквания, разочарования, спорни успехи. А също – неочаквани за читателя прозрения кой всъщност е Борис Тодоров, бавно крачещ към неподозирана разплата с взривения самолет. И също централен герой в книгата, заслужаващ отделно внимание. Защото в образа му Милена Миткова е вградила трудния казус за вината. Пред човечеството и пред собствения си морал, пожертван съзнателно заради тотална доминация над всичко и всички. Физическото несъвършенство се изражда в уродлива наслада от силата на подчинението, пред която се огъват близки и познати. И пак заради която стотици и хиляди по света бавно, или не съвсем, гаснат в наркотичен унес пред заобикалящите ги реалности…
Не ще се спирам на второстепенните лица по страниците – Барбоза, Нанга, майката Елвира и т.н. Те също ще докоснат по своему, бегло, съзнанието на читателя. Но не мога да отмина Лиза – красиво, непорочно цвете на любовта. Изпратено като благословен дар от Създателя на Максим – в чест на бъдната му морална промяна в Банско. Както ни възвестява и финалът на книгата: „Сякаш в този миг, неусетно за всички, времето застина в безкрайния си полет. За да избере за тях друга посока и поеме към нов – по човешки прероден в смисъла си хоризонт. Милостивата съдба отвори следващите, чисти страници пред героите. Какво щяха да оставят записано в тях, зависеше само от следващите им стъпки в неравния коловоз на битието…“
Трудно ми е да нарека „За власт и пари“ дебютен роман, макар че е такъв, по много причини. Преди всичко умението, с което в идеен, тематичен, естетически план е изградена творбата, доказва несъмненото литературно дарование на Милена Миткова. Но заедно с него тя притежава завидно познаване на човешката природа в различните й възрасти и мотивационни превращения: между атавизъм и възвишено благородство, добрина и злост, създаването на красота и всяване на смут… Заедно с много още душевни и духовни силуети на съвременника. Крачещ равнодушно сред тълпата, или поставен в екстремални състояния. Книгата ни навежда към размисъл за смисъла на съществуването ни в ронещите се от календара дни. Деликатно ни поставя пред дилемата кое за нас е по-важно – удобството на биологичната ни обвивка, или мисълта, пулсираща в нея? Припомня ни за вдълбаните с длетото на безсмъртието завети в библейските скрижали и ни подканва да отърсим паметта си от мимолетното и ненужното. А още: на преден план в целия сюжет е откроена грижата за младите поколения. За пътищата, по които ще поемат и в кой олтар на мъдростта ще припознаят най-вярната си, най-значимата и осмислена ценностна система. За да може пътят им към незнайното утре, макар и може би неравен, да ги поведе към светли хоризонти.
Романът „За власт и пари“, както ни навежда и самото му заглавие, е „бунтовен“ по замисъл и сюжетен избор. В него се преплитат сблъсък на разнопосочни лични идеи, на добри желания и на „мераци“. Някъде ту пламва любовта, ту бавно разгаряйки искри, очаква своето време. На фона на хаотичните обществени порядки отново проумяваме, че нищо човешко не ни е чуждо, но дали вярно съзираме границата, където трябва да спрем, без да я прекрачваме?
Въпроси, въпроси, въпроси. Теми, идеи, послания… Убедително поднесени в увлекателен разказ от талантливото перо на Милена Миткова. Щастлив съм, че бях сред първите читатели на книгата й „За власт и пари“. И с интерес очаквам следващите, заглавия, с които приятно ще ни изненада…
Милена Миткова Минчева, родена в гр. Велико Търново на 28 януари 1976 г. От 1999 г. живее в гр. Сао Пауло, Бразилия.
В Сао Пауло завършва португалска филология и започва работа като съдебен преводач. Работата в юридическата сфера я пленява и решава да учи право. През 2024 г. завършва второ висше образование, профил „Право“, със специализация „Медиация, арбитраж и помирение“. Доста преди това, през 2012 г. се натурализира и получава бразилско гражданство за да може да упражнява оторизирана преводаческа дейност и извън съдебната система. Пак от 2012 г. работи официално като преводач към посолството на Република България в Бразилия.
Съвкупността от професионални дейности я подтиква да напише и издаде първата си книга – „За власт и пари“, изд. Ипе Дас Летрас, .
„За власт и пари: полицейски роман, който изобразява задкулисието на корупцията и международния трафик
Дебютната книга на преводачката Милена Миткова Минчева разказва за живота на бивш затворник, търсещ изкупление сред конспирации, отмъщение и семейни тайни.
В „За власт и пари“, дебютният роман на преводачката Милена Миткова Минчева, читателят е отведен в трилър, изпълнен с обрати и морални дилеми. Историята се върти около Максим, млад чужденец, който пристига в Бразилия в търсене на професионална реализация, но в крайна сметка е привлечен в международна мрежа за трафик на наркотици. Творбата се задълбочава в съвременни теми като корупция, расизъм, незаконна търговия с органи и пране на пари, създавайки силен и провокативен портрет на днешното общество.
Сюжетът проследява пътя на главния герой от затвора до опита му да изгради отново живота си със съпругата си София. С приближаването си към могъщия и корумпиран сенатор Брито обаче, той отново се оказва замесен в престъпления и отново е арестуван – този път по обвинения в убийство. Свободата, която изглеждаше като ново начало, се превръща в минно поле от заплахи и мрачни разкрития. „Пристигна в Бразилия като момче, невинен, наивен и непоправим мечтател. […] Изобщо не подозираше, че това пътуване ще промени живота му завинаги“ (За власт и пари, стр. 15) В хода на разказа героят е изправен пред мистериозни връзки, изнудване и собственото си минало. Лично разследване го отвежда от Южна Америка до Източна Европа в търсене на енигматичния Биг Бос – истинският организатор на мрежата, която го е заловила преди години. По пътя той открива, че споделя фамилно име с един от най-големите мафиоти на континента, което повдига обезпокоителни въпроси за произхода и самоличността му. Милена създава завладяващ роман със сложни и морално двусмислени герои. Максим, разкъсван между вината и изкуплението, се изправя не само срещу външните си врагове, но и срещу призраците, които носи в себе си. „Книгата говори за личните причини, поради които всеки герой е станал това, което е. Всеки от тях е имал дълбоки причини, които са разтърсили самата му същност“, казва авторката.“
От бразилската литературна критика