ВАСКО ПОПА
ПОКЛОНЕНИЕ ПРЕД КУЦИЯ ВЪЛК
1
Върни се в бърлогата си,
Вълче, посрамен и куц
и там си спи,
докато не стихне лаят,
ръждясат ругатните и загаснат факлите
на всеобщата хайка.
И докато всички не свалят надолу
празните си ръце
и прегризат езика си от мъка.
И корави песоглавци с нож зад ухото
и авджии, с крайници на плячката
през раменете си,
и вукождери*, тръгнали на лов за змейове.
На четири крака пълзя пред теб
и наддавам рев в името на славата ти
Величая зеленината на твоето време.
И те умолявам, стари мой куци Боже,
върни се в леговището си.
.
2
Паднал съм ничком пред теб,
Мой Куци Вълк.
Лежа сред твоите статуи
обезобразени и запалени,
захвърлени в блато.
Паднал съм помежду им
по лице в твоята свята коприва.
И заедно с тях горя
Устата ми е пълна с
тяхното дървено месо
и златни вежди
Паднал съм ничком пред теб.
Дай ми с ръмжене знак да се вдигна,
Мой Куци Вълк.
.
3
Приеми сиромашките ми дарове,
Куци Вълк
На раменете си нося за теб желязна овца
и глътка медовина в устата
да поглезиш челюстта си.
И малко жива вода в дланите си
да твориш чудеса.
И венец от перуника,
изплетен по мярка за глава ти,
да не забравиш кой си
и най-новото вълче желязо
да го проучиш добре.
Приеми даровете ми
и не ги разпилявай с божествената си опашка,
Куци Вълк!
.
4
Обърни погледа си към мене,
Куци Вълк
и вдъхни в мен огъня от челюстта си
да пея в името ти
на прамайчин прекрасен език.
Изпиши с нокътя си по челото ми
небесните черти и резки,
за да се превърна в тълкувател на твоето мълчание.
И ухапи ме за лявата ми ръка,
за да ми се поклонят твоите вълци
и да ме провъзгласят за пастир.
Обърни погледа си към мен
и не се вторачвай повече в разрушената си статуя,
Куци Вълк!
.
5
Махни камъка от сърцето си,
Куци Вълк
и покажи ми как превръщаш
камък в слънценосен облак.
И облак в златорог елен.
И, ако не възразяваш, покажи ми
как превръщаш елен в бял босилек
И босилек в шестокрила лястовица.
И покажи ми, ако още се сещаш,
как превръщаш лястовица в жар-змия
и змия в елмаз камък.
Махни камъка от сърцето си
и го сложи в моето,
Куци Вълк
.
6
Нека да дойда при теб,
Куци Вълк,
за да откъсна
три чудотворни косъма
от триъгълната ти глава.
Позволи със сап да докосна
звездата на челото ти и камъка в сърцето,
и лявото и дясното ухо.
И позволи да целуна
ранената ти Божествена лапа,
подпряна върху облак.
Позволи ми да дойда
и не ме плаши със святата си прозявка,
Куци Вълк
.
7
Върни се в бърлогата си,
Куци Вълк
и там спи,
докато не се смени козината ти
и докато не ти поникнат нови железни зъби.
Спи, докато костите на предците ми
не разцъфтят и се разклонят
и пробият земната кора.
Спи, докато не се разтресе леговището ти
и не се срути върху теб.
Спи, докато твоето племе
от онази страна на небето с воя си
не те пробуди.
Върни се в бърлогата си.
Ще дойда и ще те гледам в съня ти,
Куци Вълк.
Вукождер – от „вук“ и „кожодер“
ВЪРХУ ДЛАН
Сред живите пясъци
няма кръстопът
на съмненията.
На всяко кръстовище
любопитен поглед,
претворен в темелен камък
Пустиня румена
Ала всичко, което в нея узрява
със смисъл напъпва
с надежда разцъфва
Пролет ненадейна
или благодатна заблуда.
ГЛУХАРЧЕ
До ръба на плочника,
на края на света –
жълто око на самотата.
Слепи стъпала
притискат врата му
към каменния търбух.
Подземни лакти
избутват корените му
към мрака на небето.
Вдигнат кучешки крак
го обругава
с топъл порой.
Единствено го радва
бездомния поглед на минувач,
който прекарва нощта си над броеница.
И така
изгасва фасът
върху долната устна на безсилието
на края на света.
Превод: Наталия НЕДЯЛКОВА
ВАСКО ПОПА е един от най-значимите сръбски поети на ХХ век.
Роден е на 29 юни 1922 г. в Гребенац в района на Бела църква, Кралство Югославия. По произход е румънец. Основно училище и гимназия завършва във Вършац. Започва да следва във Философския факултет на Белградския университет. Продължава следването си в Букурещ и Виена. Завършва романска филология във Философския факултет на Белградския университет през 1949 година.
Първите си стихотворения публикува във вестниците „Книжевне новине“ и „Борба“. Първата му стихосбирка „Кора“ (1953) заедно със стихосбирката на Миодраг Павлович „87 песама“ се счита за начало на модерната сръбска следвоенна поезия. Още с тази първа книга името му се превръща в символ на модерното писане, а поетиката ѝ оказва огромно влияние върху цяло поколение сръбски поети. След „Кора“ Попа публикува следните стихосбирки: „Непочин поље“ (1956), „Споредно небо“ (1968), „Усправна земља“ (1972), „Вучја со“ (1975), „Кућа насред друма“ (1975), „Живо месо“ (1975), „Рез“ (1981), както и цикъла стихотворения „Мала кутија“ (1984), част от бъдещата книга „Гвоздени сад“, която така и не успява да завърши.
Между 1954 и 1979 година работи като редактор в издателска къща „Нолит“ в Белград.
Васко Попа е един от най-превежданите югославски поети, а и сам е преводач от френски. Във Вършац на 29 май 1972 г. основава Књижевна општина Вршац (КОВ) и открива необикновена издателска поредица на принципа на абонамента, наречена „Слободно лишће“. Същата година е избран като дописен член на Сръбската академия на науките и изкуствата. Той е един от основателите на Войводинската академия на науките и изкуствата (14 декември 1979) в Нови Сад.
Умира в Белград на 5 януари 1991 г. и е погребан на Алеята на почетните граждани на Новото гробище.