Чужди танци
Лаят на чуждите танци изстива в прегръдката на погледа,
разсича утробата, от която се ражда само стихомор*.
Ехото на дъжда през тъмнините те намира;
всяко бягство или съмнение за неговия корен
те слуша за вечни времена и ражда повторения от бетон.
Всяка капка пада с ритъма на душата.
Заровено в кладенец, ехото ражда стихове,
които обагрят в сянка неродената младост.
Твоята река се влива в сумрака,
вятър от гарвани
изчиства от трохи непоносимия ден.
–––––
* Стихомор – неологизъм на автора, асоцииращ символичната смърт на стиховете.
Забраненият стих
Една пукнатина в небето
Един лунен кратер отразен в голото око
на студа край нас.
Едно ехо от Слънцето,
невидимо, ако не си обърнеш главата
и една капка буря в далечния океан,
която видяхме,
която видя нас.
Онези, дръзналите да забранят
симфонията на реката без течение,
нека потекат
в коритата си с формата на пръстен,
те ни сграбчват с пръстите на зората
както словото – младостта ни.
Забранени са дните
които от искри извайват души с цвят на пепел.
Забранена е зората,
която от лабиринт изгражда съдба.
Забранен е стихът,
който с крила разграничава пътя
от черното на езерата до образа
на онази, която ни вижда.
Отблясъци
Пеперудо,
в крилата ти – отблясък
на едното, кръстосано с другото.
Очи,
вие прикрихте
истината на белия ден
между зидовете, които с трепет
отварят и скриват рисунката,
оцветена от поглед.
С навъсеност сте преградени
о, порти, към другата Вселена в нас!
Вървежът през тунелите на душата
е неизкопан кладенец.
Две сенки в пропастта докосват звездите,
очертали скелета на някой Космос.
Превод Наталия Недялкова
Стефан Марковски е роден на 1 декември 1990 г. в гр. Гевгелия, Република Северна Македония.
Завършил е обща и сравнителна литература във Филоложкия факултет – Катедра “Блаже Конески”, а след това и философия във Философския факултет на Университета “Св. св. Кирил и Методий” – гр. Скопие. Специализирал е и във Факултета за Драматични изкуства – филмови и телевизионни сценарии.
Автор е на книгите: “Еднопосочно” (роман, 2009), “Апейрон” (поезия, 2010), “За някои спомени на онази някогашност” (поезия, 2010), “Йерархична еволюция на съзнанието” (психология и философия, 2012), “Мета(де)конструкция и обща философия” (философия, 2012), “Щастието е глагол” (психология и философия, 2013), “Продавачът на вятър и мъгла и на други приказки” (разкази и драма, 2015), “In Nomine” (поезия, 2016), “Смъртта долита с насмешка” (разкази, 2017), “По следата на белия грифон” (поезия, 2018), “Ересни писма или Намирайки ги небесата, които сияят в червено” (роман, 2018).
Автор е на множество есета, статии и трудове в областта на теоретичното езикознание и философията, а също така и на сценарии за късометражни и дългометражни филми. Част от творчество на Марковски е преведено на няколко езика.
Стефан Марковски е носител на престижни литературни награди, между които: “Петре М. Андреевски” (2009) – за роман; втора награда на Македонската академия на науките и изкуствата – за разказ (2008); “Бели зори” – за поетическа книга (2016); “Кръсте Чачански” – за сборник от разкази (2017), “Книжовно перо” – награда на Хърватското книжовно дружество за преводна книга на годината (2017); Македонски книжовен авангард” – за сборник разкази (2015 и други.
Главен и отговорен редактор е на най-старото македонско литературно списание “Современост” – наследник на първото македонско списание за литература и култура “Нов ден”.
Член е на Дружеството на писателите на Македония и на редица творчески организации.