Стефан Марковски

Чужди танци

Лаят на чуждите танци изстива в прегръдката на погледа,

разсича утробата, от която се ражда само стихомор*.

Ехото на дъжда през тъмнините те намира;

всяко бягство или съмнение за неговия корен

те слуша за вечни времена и ражда повторения от бетон.

 

Всяка капка пада с ритъма на душата.

Заровено в кладенец, ехото ражда стихове,

които обагрят в сянка неродената младост.

 

Твоята река се влива в сумрака,

вятър от гарвани

изчиства от трохи непоносимия ден.

 

–––––

* Стихомор – неологизъм на автора, асоцииращ символичната смърт на стиховете.

 

Забраненият стих

Една пукнатина в небето

Един лунен кратер отразен в голото око

на студа край нас.

Едно ехо от Слънцето,

невидимо, ако не си обърнеш главата

и една капка буря в далечния океан,

която видяхме,

която видя нас.

 

Онези, дръзналите да забранят

симфонията на реката без течение,

нека потекат

в коритата си с формата на пръстен,

те ни сграбчват с пръстите на зората

както словото – младостта ни.

 

Забранени са дните

които от искри извайват души с цвят на пепел.

 

Забранена е зората,

която от лабиринт изгражда съдба.

 

Забранен е стихът,

който с крила разграничава пътя

от черното на езерата до образа

на онази, която ни вижда.

 

Отблясъци

Пеперудо,

в крилата ти – отблясък

на едното, кръстосано с другото.

 

Очи,

вие прикрихте

истината на белия ден

между зидовете, които с трепет

отварят и скриват рисунката,

оцветена от поглед.

 

С навъсеност сте преградени

о, порти, към другата Вселена в нас!

 

Вървежът през тунелите на душата

е неизкопан кладенец.

 

Две сенки в пропастта докосват звездите,

очертали скелета на някой Космос.

Превод Наталия Недялкова

 

Стефан Марковски е роден на 1 декември 1990 г. в гр. Гевгелия, Република Северна Македония.

Завършил е обща и сравнителна литература във Филоложкия факултет – Катедра “Блаже Конески”, а след това и философия във Философския факултет на Университета “Св. св. Кирил и Методий” – гр. Скопие. Специализирал е и във Факултета за Драматични изкуства – филмови и телевизионни сценарии.

Автор е на книгите: “Еднопосочно” (роман, 2009), “Апейрон” (поезия, 2010), “За някои спомени на онази някогашност” (поезия, 2010), “Йерархична еволюция на съзнанието” (психология и философия, 2012), “Мета(де)конструкция и обща философия” (философия, 2012), “Щастието е глагол” (психология и философия, 2013), “Продавачът на вятър и мъгла и на други приказки” (разкази и драма, 2015), “In Nomine” (поезия, 2016), “Смъртта долита с насмешка” (разкази, 2017), “По следата на белия грифон” (поезия, 2018), “Ересни писма или Намирайки ги небесата, които сияят в червено” (роман, 2018).

Автор е на множество есета, статии и трудове в областта на теоретичното езикознание и философията, а също така и на сценарии за късометражни и дългометражни филми. Част от творчество на Марковски е преведено на няколко езика.

Стефан Марковски е носител на престижни литературни награди, между които: “Петре М. Андреевски” (2009) – за роман; втора награда на Македонската академия на науките и изкуствата – за разказ (2008); “Бели зори” – за поетическа книга (2016); “Кръсте Чачански” – за сборник от разкази (2017), “Книжовно перо” – награда на Хърватското книжовно дружество за преводна книга на годината (2017); Македонски книжовен авангард” – за сборник разкази (2015 и други.

Главен и отговорен редактор е на най-старото македонско литературно списание “Современост” – наследник на първото македонско списание за литература и култура “Нов ден”.

Член е на Дружеството на писателите на Македония и на редица творчески организации.