Ерол ТУФАН, ТУРЦИЯ
ЗА КНИГАТА
Винаги, когато вляза в нечия къща, вила или работно помещение, първото нещо, което забелязвам, е дали в това пространство има книги. След това идва интересът ми какви са книгите, колко са книгите и къде са поставени, дали събират прах или се вижда, че домакинът ги използва. Разбира се, уважавам тези, които имат строго професионални книги от сферата, в която се занимават, защото, естествено, тук книгата е един от основните инструменти. Същото е и в моя офис, там доминират книги с правен характер.
Но много повече ме интересува общата библиотека на домакина, която говори много за неговите интереси.
(Тук изобщо не обсъждам домове, в които няма книги или има няколко комплекта дебело подвързани книги от популярни автори като допълнение към мебелите; така, както в миналото в много къщи домакините са се хвалели с комплекти „Мир-Ям“ (авторка на женски романи), днес повечето веднага показват книгите на Коельо или Браун).
Книгите са безценни, защото подхранват духа. Най-интересни са ми онези библиотеки, където можеш да се изгубиш, не само сред разнообразието от теми, но и в безкрайния разговор с домакина – книголюбец, за който те насърчават. Книгите разкриват облика на домакина, говорят за дълбочината на мисълта му, но и за неговите слабости (да речем, към психологията или историята).
Книгата е любов, която не се измерва с жест или подаряване на предмет, книгата е като жената (любовта) – тя иска внимание, тя иска да ѝ се посветиш с цялото си същество, да почистваш праха от нея с течение на времето, да изправяш страниците, понякога да я носиш на специални майстори, за да сменят корицата или да закрепят страниците, които вече се откъсват. Книгата изисква да я класифицираш по семейна принадлежност и ред (книги от един и същи автор, книги от един и същи вид или форма, книги от една и съща област), понякога и самият ти попадаш в капана, който критикуваш, но все пак подреждаш няколко книги според цвета на корицата, според височината или дължината.
Често съм се интересувал кои книги са на масата като необходимост, кои книги са актуални и се работи върху тях в момента и кои са там като помощно средство за по-нататъшно тълкуване на основната книга, която е обект на анализ. Именно поради тази причина се интересувах от стари снимки на майстори на словото, които вече не са живи, от снимки на бюрата им, от които може да се види коя книга е там.
Винаги, когато съм имал възможност, съм оглеждал кабинетите на моите професори по време на следването си, кабинетите на колегите на баща ми или на сестра ми в няколко института или факултета, а с течение на времето и кабинетите на мои приятели и другари, които са били в академични институции. Намирах за много интересно да изследвам (относително казано) библиотеките в домовете на мои познати, които са се занимавали с поезия и проза или други видове литература. Същото важи и за домовете на няколко професионалисти в областта на философията и социологията.
Често бях толкова погълнат от разглеждането на книги и разговори с домакина, че забравях за времето, та понякога домакинята подканваше: „Нашият гост се е влюбил в книгите, хайде да вечеряме, ако желаете…“ Тогава се стрясках и, извинявайки се, се отправях към изхода. Но все пак, молех да взема поне една книга със себе си, която след това връщах. Тази книга за мен беше като някакво доказателство, че, денят ми не е преминал само в разглеждане и че съм отнесъл нещо от него. Съжалявам, че през живота си никога не съм имал възможност да отида в къщата на Еко и да видя с очите си библиотеката му от над 50 000 книги, за която самият той е казал: „Глупаво е да вярваш, че всяка купена книга трябва да бъде прочетена.“ И самият аз днес имам много книги в библиотеката си, които съм купил (понякога по два или три пъти по различно време), и все още не съм ги прочел както трябва.
Книгата – е моят свят през целия ми живот, моят най-верен приятел, който никога не ми е изневерил, винаги ме е чакал там, където съм го оставил. Все още помня къде са книгите от този или онзи автор или от някоя специфична поддисциплина в библиотеката в къщата на баща ми, в нашия дом със съпругата ми, или пък в офиса.
Книгата ме заинтригува до такава степен, че проучих откога човекът е започнал да чете, та чак до началото на историята на книгата. Тук не мисля само за класическа книга със страници, отпечатани върху хартия, покрити с твърди корици, но и за текстове върху плочки от изпечена глина, върху овча кожа или върху камъни и скали, чак до текстове върху екрани на мобилен телефон или компютър, лаптоп и електронни таблети.
Интересът към книгите може би е бил основният двигател на моята дейност през последните 6 десетилетия от живота ми и на собствения ми опит да напиша нещо и да го публикувам като книга. Може би затова „Книголюбецът“ не е случайно избрано заглавие за първата ми публикувана книга.
В края на тази кратка бележка ще повторя пасаж за книгата от стихотворението за смисъла на живота на древния китайски поет и мислител Юан Мей: Книгата е както за лятото, така и за зимата, както, когато вали навън, така и когато е студено. Тя е тук и чака да я вземеш в ръцете си.
29.08.2022 г. в 12:00 ч. Измир, Йоздере, Егейско море
КУФАРЪТ
Куфарът е символ, който за мен има няколко значения: като номад, който отива и се връща, аз съм постоянно в някакво движение по границите между двата континента – Европа и Азия. Той е незаменим реквизит, в който нося личните си вещи, необходими за тези пътувания с различни превозни средства – автобуси, влакове, автомобили, кораби, микробуси, самолети през граници и митници. Куфарът е материализация на човешката зависимост от предмети, т.е. от средствата, които са необходими за защита и поддържане на тялото.
Второ, куфарът е вътрешна статична част от моето аз, която съществува дълбоко заровена в мен и в нея, в различни отделения, съм разположил много образи на това, което съм преживял в живота си досега – любови, болки, травми, скърби, радости, състояния на сила и безсилие, падения и израствания, сривове и започване отначало, провали и успехи, блясък и нещастие, глад и пресищане и т.н. Това, което се нарича куфар-памет, което е присъщо само на мен лично – този куфар има пряка връзка с душата.
Третият куфар, условно казано, е директно свързан с моя дух – това са пасажи от прочетени страници, поредици и реплики от филми, така наречените състояния на напрежение и катарзис от театрални представления, съотношения от портрети на художници и скулптори, които ми казват кое е красиво, както и вълшебни откъси от определени музикални творби, които звучат в ушите ми… И естествено – думи, думи и дори думи от няколко езика, които се намират във вътрешния Е.Т. – който сам по себе си е един вид подвижен куфар, от който вади и използва тези думи, когато създава определени стихотворения и есета, или когато изнася речи.
24.02.2022 г., 22:00 ч., на летището в Европейския дял на Истанбул
ЗА ТВОРЦИТЕ
Творците са свръхчувствителни хора. Много по-уязвими от нормалния свят. Всяко нараняване на самите тях, което при нормални условия може да не е толкова важно, предизвиква земетресение в психиката им. Особено когато идва от безскрупулни бюрократи, които нямат представа за чувствителността на другия, на този, без когото няма музикалност или оцветеност в сивото и монотонно ежедневие. И какво може да направи нараненият творец в такова състояние?
Само едно. Да започне да пише ново произведение като отговор на безчувствените бюрократи, които „павират“ добри намерения.
Или, както би казал римският философ Луций Аней Сенека: Неприятелите издигат стените на моята слава.
8.8.2022 г., 10:30 ч., на източния бряг на Егейско море.
Превод: Наталия НЕДЯЛКОВА
Ерол ТУФАН е поет, есеист, преводач и юрист. Роден е през 1959 година в град Гостивар, Македония. Завършва право в Скопие, а също така в Кония. От 1992 година живее в Турция, където в Истанбул работи като адвокат.
Автор на есеистичните книги „Книголюбецът“ и „Безсъници“, както и на 6 стихосбирки „Балкански син“, „Камъчето от Вардар“, „Меланхолия“, „Образите в мен“, „Куфарът“, „Жените и буквите“. Участник в престижни международни литературни фестивали и научни форуми.
Публикуваните есета са от новата му книга „Заради какво живея“.