ИЗБОР БЕЗ БАЛОТАЖ
Морето избирам, за него живея,
на него му вярвам, за него копнея,
за някого топло, за други студено,
лазурно-небесно и синьо-зелено,
понякога бяло, понякога черно,
безбрежно и вечно, голямо, безмерно,
понякога мрачно, сурово и хладно,
за слънчеви ласки понякога жадно,
понякога тихичко лодките люшка,
стихия бушува сред мрак и вихрушка,
понякога пее, понякога стене
и сякаш говори, навярно на мене.
Понякога взема, понякога дава,
приятел най-верен навеки остава.
На отлив и прилив аз нрава му зная
и ми харесва да си призная.
Страстта си не крия и мога да кажа:
морето избирам и без балотажа…
ГЛАРУСИ
Едно от многото хлапета, помургавели от морето,
ведно със птиците живеех и спомен пазя във сърцето.
На покрива ни всяко лято по десет керемиди чупих,
докато бързах да погледна дали яйцето се излюпи.
Таванът с мрежите рибарски и връзки със сушени риби
убежище ми беше царско и гледах колко са щастливи.
Политаха с тревожен крясък на покрива, щом се покажех,
че искам бебето да видя, не знаех как да им го кажа.
Запомних как то се поклаща и после над морето литва.
Със него отлетя детето и моят свят в една молитва.
Разбрах след толкова години – не ще да променя света.
Върнете гларуса при мене, в морето и във младостта…
***
Продай ми връзка риба, барба,
продай ми! Бирата от мене.
На тебе от дете ти вярвам,
редиш ли лодките строени.
Въртиш ли тежките лопати,
вълните, дето порят диви?
Мотор ли пее на кърмата,
русалките, и те красиви.
Продай ми връзка риба, барба,
Продай! Салатата от мене.
Животът вечно изпреварва
мечтите ни осакатени.
Морето все по-малко дава,
но свойто всеки път си взима,
щом младостта си върнеш, барба –
тогава пак ще има риба.
Продай ми връзка риба, барба,
върни ми оня спомен, дето
танцуваха на твойта тарга
сафридите на чепарето.
Продай ми връзка риба, барба,
продай ми мрежа от позлата.
Косата чорлава продай ми,
със шапката и свободата.
Продай ми връзка риба, барба!
Продай ми! Другото от мене…
ОДА ЗА ПАЛАМУДА
На лятото към края, след таз фиеста луда,
дошъл да го възпеем пак тук е паламуда.
Купонът продължава след треската сезонна.
Рибарите помилва Нептун тъй благосклонно,
че помътня водата и почерня от риба,
а лодките са тесни и мрежите не стигат,
в морето с песен влизат и със парадни звуци
тържествено излизат, препълнени с туруци.
Такава щедростта е веднъж на сто години,
дано остане тука, дано да не замине…
И колкото си вземем от туй природно чудо,
завинаги ще помним ятата паламуди.
Таз риба някой казва отваряла е язва,
но щом на маса сложиш и слънцето залязва,
вратите непристъпни, залостени отваря,
мечтите ти се сбъдват и ти си господарят.
И всеки изпит взет е, макар и да е труден,
когато подплатен е с рушвета паламуден!
Сега, когато нямам от тези ласки нужда,
и вече не ми трябва от риба помощ чужда,
и трудността в живота е спомен, тъй далечен,
със радост ще си хапна от паламуда печен.
Традиция ще спазя от времето тракийско,
че паламуд не бива без вино поморийско…
***
Сега, когато смешно спорим кой има право да гласува,
си мисля, че родът ни гръцки е жив и още съществува.
Заварвам баба ни Марийка на малкото прозорче лятно,
на него някаква саксийка със цвете, винаги полято.
Пред нейната врата, когато решиме да направим волта,
все ни подвикваше „педакя“, ако обичаш „клиз тин порта“.
Айде да видим кой какъв е, дали добър е или лос,
ти, май, голям като пораснеш, ще станеш „мегалос ятрос“.
А тебе виждам те „кириос на варка в церното море,
не знаеш енас или диос, сте фърляш дълго цепаре“.
Ще ни поцерпи с цокола́та и цай, и някакво глико,
ще проглушиме махалата ще стане поноке́фало,
На нашта оморфос бабеса ще кажем ний ефхаристо,
като си тръгваме ще пием паракало́ едно неро́.
Така е, всеки има право да е щастлив – поли́ кала́,
децата, дето бяхме славни останахме си все така.
И както казваше Марийка не сме деца, ами фотя.
Пораснахме, светът обаче оказа се, че е псефтя.
Но нищо, който го разбира да се усмихне със насмешка.
И моля се да го приеме, тъй както се приема грешка.
Сега, когато смешно спорим кой има право да гласува,
си мисля, че родът ни гръцки е жив и още съществува …
ЩЕ ГО ИЗСВИРЯ ТОЗ ЖИВОТ В АНТИЧЕН РОК
Ще го изсвиря тоз живот в античен рок,
ще го възпея.
Той все ме цака на белот,
аз упорито му се смея.
Ще го издрънкам тоз живот крадлив,
измислен, отговорен.
Фалш до безкрайност,
построен от лудост храм
неръкотворен.
Ще го прославя тоз живот,
ще се изправя насред химна,
на гол тимпан чифте пищов
изгаря струната сублимна.
Ще го изпея тоз живот,
ще го изсвиря на китара.
Жадува подвиг Дон Кихот,
а аз пригласям песен стара …
Д-р Васил Милтиядов Костадинов е роден на 23 юни 1964 г. в гр. Поморие. Завършва ВМИ – Варна (дн. Медицински университет “Проф. д-р Параскев Стоянов”) през 1991 г. Специалист е по клинична лаборатория и мениджмънт в здравеопазването, член е на Управителния съвет на мениджърите в здравеопазването в България. Управител е на Медико-диагностична лаборатория “Лина”.
Наред с професионалната си дейност в сферата на здравеопазването д-р Костадинов е известен и с подкрепата си за различни обществени и културни каузи. С негова помощ са издадени книгите “Анхиалос през Античността” (2015 г.) – двуезично издание на български и на английски език от проф. дин Иван Карайотов; “Яворов и морето” (2019 г.) – двуезично издание на български и на френски език, по повод 120-годишнината от пристигането на гениалния български поет Пейо Яворов в Анхиало през 1899 година; “Градът – поезия и фотография” (2019 г.) – сборник стихотворения и снимки от автори, свързани с Поморие. От няколко години д-р Костадинов е сред спомоществователите на Международния литературен фестивал „Майски срещи на славянските творци „Свято Слово“.
Автор е на поетичната книга “Морето избирам” (2024 г.).