***
Розите оживяват във водата.
и след своята смърт.
Остават красиви и уханни,
и никой не забелязва, че са мъртви.
С живота си плащат за красотата.
Сега, по същество безжизнени,
все още с външна красота,
те украсяват стаите
и мамят смъртта.
Когато се уморят
от своята сила, накрая
разбират, че са увехнали,
просто ще ги изхвърлят
и на тяхно място
ще сложат нови
прясно убити рози.
От друга страна,
кактусите са пълни с бодли.
Те са трудно достъпни,
и още по-трудни за възхищение.
Понякога цветята са голи
но ги пъхат между тръните,
за да не ги пипа никой.
Може да се каже, че
те нямат красотата на розата,
но и не плащат на розовата гилдия.
Виждали ли сте някога кактус във ваза?
Превод Роза Боянова
Родена през 2004 г. в Грачаница (Косово и Метохия), където завършва основно и средно училище. Тя изпитва любов към писането много рано, на по-малко от 10 години, когато стиховете й са публикувани в училищни антологии. В момента е студент във Факултета по изкуства, Университет на Прищина – Звечан (графичен дизайн). Издала е стихосбирката „Дубина празнина“ (К. Митровица, 2024 г.). Тя отговаря за дизайна на корицата и оформлението, което го прави първият й дизайнерски проект. Участвала е в редица литературни събития и фестивали в страната и региона. Описва себе си като упорит работохолик, който търси бягство от реалността в книгите. Издала е стихосбирката „Дълбините на празнотата“. Втората ѝ книга със стихове е в печат.