***
Днес не ми се говори с никого,
но и не ми се мълчи…
Чак до дъното вече сме стигнали,
и затваряме още очи!
И дните със пръсти мръсни
подхвърлят ни жалки трохи,
и живеем като безсмъртни,
а измираме като мухи…
И отиваме бодро на никъде,
и стискаме здраво очи…
Днес не ми се говори с никого…
Но и не ми се мълчи!
* * *
Не ме докосвай…. Така историята ни ще остане красива –
с красотата на неизреченото, на премълчаното с тишината..
Като полет на птица високо над нас в небесата,
където ветровете и облаците се сливат….
Нищо не казвай… Думите ще ни трябват за друго –
за оня миг, в който Господ към нас ще погледне,
и ще се изправят душите ни – всеки път като за последно,
за да чуят всичко, което той само на тях диктува….
Дъхът ми ще се докосне до твоя тихо, с боязън,
И посред стръмния свят никой няма да чуе шепота…
Такава нежност е помежду ни – мълчалива и трепетна.
Нека така си остане… Нищо не е напразно.
Валентина Радинска, България
Родена в Сливен. Завършва Литературния институт „Максим Горки” в Москва. Работи като редактор в Студия за игрални филми „Бояна” и като журналист. От 1996 до 2008 година води курс по творческо писане в СУ „Св.Климент Охридски”. Издала е 14 стихосбирки, автор е на изследването «Димчо Дебелянов и Повелителя на вълците» (1997, 2012), както и на документалния роман «Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо» (2011, 2014). Автор е и на автобиографичната книга „Користни записки. По следите на пишещото същество”.По нейни сценарии са заснети три документални и един телевизионен филм. Съставител е на антологията „Съвременна българска поезия” (2001). Стиховете й са превеждани на всички европейски езици. Преводач от руски, носител на наградата на Съюза на преводачите за преводите си на Марина Цветаева. През 1998 г. е удостоена с националната награда „Мара Белчева” за цялостно поетично творчество, както и на наградата за критика на в-к «Век 21». Носител е и на наградата за поезия „Златен ланец” на вестник „Труд” за 2009 г. и на наградите «Блага Димитрова» (2012), “Милош Зяпков”(2014), “Добри Чинтулов”(2014), «Теодор Траянов» (2015), “Изворът на Белоногата” (2017), и наградата на Академия „Иван Давидков” (2024). През 2024 г. излезе от печат книгата й „Синът ми Степан. Разказ на една майка”.