Зимна молитва
Аз може би съм малко закъснял…
И преди мен те е целувал някой.
И аз целувал съм, но проумях –
ей тъй било е, докато съм чакал
да ме подпалиш с поглед нажежен
сред вихрите на монотонна зима.
Завоевател сякаш, ти дойде.
Видя ме, победи ме и отмина.
Дойдоха ветрове и покрай мен
разпалени огньове угасиха.
Но като звяр, фатално наранен,
аз шепна името ти тихо, тихо…
Ще доживея ли до пролетта?
От глупост се срамувам, че съм влюбен.
Презирайки прииждащия сняг,
се моля в теб да се изгубя.
Агрегатни състояния
Ще се оттегли колесницата на зимата.
И аз, висулката под нечий покрив,
ще стрелям по асфалтовата пустош
и ще обиквам лобното си място.
И теб така обичам.
Монотонно.
Привиквам, населявам и съжителствам.
Мълча във фризера на твоя поглед,
надявам се да стана синя капка.
По мъжки чакам утринното слънце –
единствено смъртта е нещо сигурно.
Ще се търкулна тихо по наклона –
да стигна рехав корен на тревица.
Ще ме изпие тя, ще ме въздигнат
въздушните течения нагоре…
Ще се превърна в дъжд. А дъщеря ми
ще ме познае в капка на лицето си.
Красимир Йорданов, България
Български поет и бард. Издал е стихосбирките „Лунясвам!“, „Отглеждане на мъж“ , „Римувани бургазми“ и „Необятно“, както и албумите с авторски песни „Духът на дивия козел“, „Черен дракон“ и „Свещ“. Автор е на моноспектакъла „Всичко е на нервна почва“ и на спектаклите “Звездите над Варна“ и „Селу“. Носител е на първа награда в конкурсите „Ерато“, „Море за всички“, „България-болка и надежда“, „Пиянство от любов“ и други. Членува в Сдружението на Варненските писатели и Съюза на българските писатели. Живее и работи в гр. Варна.