НЕ МЕ ПОЗДРАВЯВАТ
— Отче, знам, че Христос е казал да правим добро на тези, които ни мразят, и да се молим за тези, които ни обиждат, но как да се отнасяме към тези, които са равнодушни към нас, които не ни забелязват, за които ние сякаш не съществуваме, защото не сме от техния приятелски или роднински кръг?
— Какво имаш предвид?
— Ето, например аз живея в многоетажен блок, където сме към четиридесет семейства. Доскоро поздравявах всеки човек, когото срещна пред входа или в асансьора, но вече поздравявам само тези, които отвръщат на поздрава ми.
— Христос е казал още: „Ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?“
— Да, знам. Но не ми е приятно, когато поздравя някой съсед, а той гледа през мен. Наскоро пътувах с един такъв в асансьора. Пожелах му с ясен и силен глас „добър ден“, а той ме изгледа така сякаш съм му бръкнал в джоба. Намислил съм следващият път, като го срещна, да му пожелая „лош ден“, да видим тогава как ще реагира?
— Как така ще му пожелаеш „лош ден? Ами, представи си, че действително му се случи нещо лошо през деня. Няма ли да се укориш после, че ти със своето пожелание си предизвикал това? А, ако на теб някой ти пожелае „лош ден“ ще ти стане ли ведро на душата?
— Да си призная, не.
— „Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях“ е казал Спасителят.
— И това го знам. В махалата, където израснах, живееше една възрастна жена, родом от Битоля. Викахме й „баба-македонка“. Та тя, като я питаха как е, казваше: „Кой къде мен и я къде него“. Май този принцип по ми се нрави.
— Някой не е те поздравил и ти вече приемаш това като обида. Бъди по-смирен.
— Мен пък всички от блока ме поздравяват — включи се в разговора жената на събеседника на отеца, която досега мълчаливо присъстваше на разговора. — Не си ли се замислял, че проблемът е в тебе, в твоето честолюбие. Приятно ти е, когато те възхваляват, когато те ласкаят, а когато някой не те забележи или пренебрегне, веднага недоволстваш.
— Много ли искам? Колко му трябва на човек — една блага дума, една усмивка, един жест на внимание? Така съм възпитан от малък — винаги да поздравявам първи по-възрастните от мен, аз пък доскоро поздравявах всички наред, но имах усещането, че поздравите ми срещат някаква преградна стена.
— А не смяташ ли, че тази стена я издигаш ти? — засече го пак жена му.
Свещеникът не желаеше да бъде съдник във възникналия семеен спор и забърза към храма, за да отслужи вечерната служба. По пътя срещна един млад, непознат нему, духовник:
— Здравей, брат! — поздрави го той, но братът го подмина като пътен знак.