Весела Георгиева

„Момчето, което говори с морето
на някакъв странен език,
аз ли бях тогава?“
„Момчето, което говори с морето“ от Недялко Йорданов

Не знам дали бях аз… Колкото и да ми беше тежко дори веднъж не изтичах на брега, а понякога толкова ми се искаше да заровя шепи в сребристата пяна на вълните ти и да потъна в синята ти безбрежност. Така ми се искаше да плувам, да се гмуркам и лицето ми да бъде мокро от солта на водата ти, а не от сълзи. Така ми се искаше да бъда сама дори и когато бризът беше студен. Искаше ми се единствено да усещам паренето на горещия пясък под стъпалата си и учестеното си дишане, след като съм тичала по брега. Така ми се искаше единствените ми рани да са драскотини от мидичките, които събирам в шепи от мокрия пясък. И единствената ми тревога да е дали няма да изгоря под лятната жар на слънчевите лъчи …
Аз избрах друг път. Обърнах ти гръб все едно си ми враг и твърдях, че не си ми нужно, че мога без теб, и се залъгвах, че така ще ми е по-лесно…Не беше нито по-лесно, нито по-добре и за теб, и за мен. Аз нямах с кого да споделям, а ти нямаше кого да слушаш. Принадлежахме си един на друг – самотници в големия свят, говорещи на един език, но страхуващи се да споделят себе си с другия. И така се разминахме. Мислех, че ако те виждам само като солена вода, в която се отразява небето, ще съм добре. Мислех, че ако обичам земята, гората, планината, слънцето, луната, звездите…всичко, само не и теб, ще забравя коя съм и ще избягам от себе си, за да е по-лесно за всички…
Аз сгреших, но дали не е късно да го призная? Имам ли правото да дойда при теб, след като сама те оставих? Реших, че след като веднъж съм избягала от себе си, и от теб е по-добре да избягам, и тази грешка така и не поправих… Продължавам да се скитам в себе си, забравила странния ти език, море…

Весела Георгиева е ученичка в 9. клас на АЕГ „Гео Милев“, гр. Бургас. Член е на Литературно общество „Петя Дубарова“ в гимназията от две години. Весела споделя, че литературата е най-голямата ѝ любов, не е просто хоби, а необходимост, а словесното творчество е нейното бягство от скучното ежедневие и възможност да сподели емоциите, които я връхлитат. „Когато пиша, разумът ми мълчи, а сърцето ми говори“, казва девойката. През 2024 г. Весела е отличена с I място за проза в Национален литературен конкурс „Мария Смилова“, I място за есе и Специалната награда на Сдружение Бургаска писателска общност в Общинско онлайн състезание с национално участие „Човек е всичко…“. Девойката участва и в артистичния спектакъл „На времето светлия ход …“ – проект на Литературното общество, който е носител на две престижни награди: I място в раздел „Театрално изкуство“ на Международен конкурс на изкуствата „Радост на брега“ – Созопол, 2024 г., Специална награда на журито за поетичен спектакъл на името на Пейо Пантелеев в Национален театрален фестивал „Сцена край морето“ – Поморие, 2024 г.

Весела Георгиева е участник в проект на Литературно общество „Петя Дубарова“ в АЕГ „Гео Милев“, гр. Бургас, чийто ръководител е Мариана Ведричкова. Учениците творци създадоха авторски импресии – „реплики“ в проза на избрани стихотворения на бургаски поети. Проектът бе финализиран с артистичен спектакъл „Бургас и морето – словесен пейзаж на душата“, представен в Конгресен център на Морска гара – гр. Бургас на 15.01. На заключителното събитие присъстваха всички бургаските творци, чиито произведения бяха включени в проекта – Ваньо Вълчев, Лорис Мануелян, Диана Саватева, Яна Вълчева, Динко Динков. Прозвучаха и творби на Христо Фотев, Петя Дубарова, Пейо Пантелеев, Недялко Йорданов.