Разговаряме с Николай Фенерски, председател на Бургаска писателска общност за нещата, които ще се случат през 2025 г. в Дома писателя в Бургас.
1. Г-н Фенерски, 2024 г. остави след себе си много разнообразни събития, които се случиха в Дом на писателя в Бургас. Дори имаше месеци, в които програмата бе толкова наситена, че не можеше да побере всички, които желаеха да се вместят в нея. Почитателите на словото, хората, които следят отблизо ставащото, са наясно с доста от събитията – следят ги. Кажете все пак какво можем да очакваме и през тази година като събития?
През тази година има едно главно събитие, под чийто знаменател ще минат всички останали. И това е десетгодишнината от основаването на Бургаска писателска общност. Нашето дружество е единно и неделимо, здраво и проспериращо. Съжалявам, ако някой забелязва ирония в думите ми, аз не влагам такава и сега ще се аргументирам. Преди 2015 г. в Бургас имаше 6 писателски дружества и организации. Мой приятел попитал един свой познат от София да назове по име шестима бургаски писатели – онзи не успял. Значи дружествата били повече от писателите. Днес не е така. Днес всеки, който твори и има качествени идеи за литература, е добре дошъл при нас. И затова идват нови хора и се отваряме към света, за да си върне Бургас името на град на поетите и творците. Писането и литературата не са функция на ИИ (изкуствения интелект) и това го разбират все повече млади хора, участващи в културния живот на Бургас. Дори да имаше такива опити, те бързо отшумяха, защото технологиите не могат да изпитват болка и страх, радост и възторг. Живеем в странно време, в което поколението преди нас петдесетгодишните още не осъзнава какво точно се случва с новите платформи за изява, а поколенията по-млади от нас още не са намерили своя бунт и своята поезия. И сме в период на изчакване тези млади да се взривят и да донесат своите думи. Думите на ИИ не са техните. Те ще разберат това съвсем скоро. Когато започне да ги боли наистина и когато осъзнаят, че са не потребители, а творци.
2. Прави впечатление, че много пишещи хора, които не са от Бургас, желаят да представят свои книги точно в бургаския Дом на писателя. Явно се чувстват комфортно на това харизматично място, в което припознават подходяща сцена за своите изяви. Наблюдавате отблизо тези процеси. Как си обяснявате подобно явление?
Бургас е магнит за всички творци. И няма как да не е, след като тук е морето, което дава хоризонт и ориентация – наляво е север, надясно е юг, покрай брега се стига до всички важни места. Всеки град си има своите предимства и съблазни, нашите са тези. Но не е само това. Има и още нещо, което трябва да заявим на висок глас и да се радваме на факта. Община Бургас е институция, която осъзнава значението на културата за града. Лесно може да се пренебрегне нещо толкова маргинално като изкуството, нали днес е важен бизнесът. Но Община Бургас отдавна е заявила, че лицето на града, атмосферата му и характерът му се определят от хората, които създават, творят и оформят неговото културно лице, писателите, поетите, художниците, театралите, кинаджиите, музикантите, читалищата, библиотеките, музеите. Без тях един град се превръща в сбирщина несретници. Те са духът и те дават облика, те привличат новото и създават интригата, те са причината да живеем дори ние с теб тук. Така че хората в България си дават много ясна сметка кой от градовете е настроен положително към творците и им дава многообразни полета за изява с богатството от фестивали и културни платформи. Бургаска писателска общност е една част от тези бургаски пространства и нашият Дом е едно чудесно място, което не може да остане незабелязано. Ние, разбира се, се радваме, че в комерсиалната и технологична епоха, в която пребиваваме, разполагаме с такъв притегателен за творците от цяла България оазис. И отново ще спомена, че през 2025 БПО става на 10 години и вече 10 години Домът е център на духовността в Бургас.
3. Факт е, че все по-млади хора искат да станат не само членове на БПО, но и да публикуват свои неща както в официалния сайт, така и в сп.“Море“. Това за Вас не е ли показател, че има не само приемственост между поколенията, но и че тепърва прохождащите автори може би искат да влязат в диалог с вече утвърдени?
Ще отговоря формално и неформално. Формалният отговор е, че между поколенията, откакто свят светува, има сблъсък и конкуренция, конфликт и поквара. Старите покваряват младите, като им обясняват „как стават нещата“ и ги въвеждат в писателските дебри, където не всичко е светло и честно. И това го знаят всички и навсякъде.
Следва и неформалният отговор – не познавам „прохождащи“ автори, познавам само автори и някои от тях са на възраст около 30 и дори по-млади. И те търсят своята изява, те се опитват да създават, но аз лично съм в състояние на очакване да прочета нещо впечатляващо от техните поколения. Защото още нямаме нищо забележително като стил и експресия, защото още никой не ни е „отрязал главите“ със своите стихотворения, разкази и романи, защото им липсва усещане за бунт и защото са заети с друго. Не подценявам младите. Само чакам кога ще ни сразят със словоред и идеи, както това вече се случи в словашката литература например. Едно момиче на 25 влезе рязко и смело в дълбоката вода и плува много уверено, преведох негова книга. Чакам подобно явление и тук. И ще се радвам да дойде от Бургас.
4. Нека не съпоставяме нещата, но бургаските писатели си имат свой Дом, списание, сайт. Малко са в България писателските кръгове, които разполагат с всичко това. Струва ми се, че Бургас дава един добър пример на всички, не само по отношение на качествени литературни текстове, но и как една творческа общност може да функционира почти безпроблемно. Вашият коментар.
Както казвах много пъти – да се организира общност от творци е занимание неблагодарно и коварно, защото ние сме като орел, рак и щука. Но все пак се опитваме да бъдем общество, да бъдем градивни, въпреки проблемите и разногласията. Има една такава много нашенска поговорка „Всяка коза за свой крак“, тя е една от няколкото типично български и непознати другаде по света поговорки. Ние не знаем как да бъдем единни, защото сме различни индивидуалности, характери, светогледи, убеждения, но въпреки всички тези разлики, се опитваме да запазим високото пространство на поезията и прозата неопетнено и да вървим към Идеала, защото всички ние в нашата общност осъзнаваме, че този Идеал е над нас и ние сме само обикновени хора. А ако има някой гениален и изключителен, негова си е задачата да се докаже пред света по какъвто и да е начин в днешната странна и фантастична ситуация. Един от нас гледа на света с този спокоен и преценяващ поглед и името му е Янчо Чолаков. Бих искал повече от членовете на БПО да имат неговите очи и неговата мъдрост. За малко сме тук и после си отиваме. Да направим, каквото можем заедно, да потърсим общото и обединяващото. Нататък времето ще ни преценява кой колко струва в естетическо и литературно отношение.
И казвам всичко това, за да подчертая, че както в Бургас, така и във всички останали градове на Родината ми писателите и поетите са изправени пред едни и същи предизвикателства. Ние сме творци от една малка българска общност, която става все по-малка, защото все по-малко хора четат литература и все по-малко четат българска литература. Ако не добием малко смирение и спокойствие, ако не се съсредоточим около изкуството, а продължим да обслужваме политически интереси, да си мълчим пред неправдите, да нямаме мнение, да гласуваме с „въздържал се“, да бъдем индиферентни, да не сме в час, не само изкуственият интелект ще ни помете, но и помен няма да остане от имената ни след време. Ще минат 70 години, но никой няма да се интересува от нас, че са изтекли авторските права на текстовете ни. За какви текстове изобщо говорим, като никой никого не чете.
В това поле на мисли сайтът на БПО е все още един светъл лъч, едно уютно местенце, където все още може да се прочете нещо интересно и свежо. А списание „Море“ намира тепърва своето подмладено лице, в което ще се запази най-доброто от миналото и ще се даде мощен старт на бъдещето.
Дано тази година на юбилея на нашата общност да намерим още по-интересни форми да бъдем в синхрон с промените и да прехвърлим моста от традицията към предизвикателството. Не бива да се страхуваме. Но трябва да запазим събраните дотук съкровища.