В потъващите пясъци на тишината
стойността на жестовете
е неуловима.
Мълчанието се крие под кората на изгубени думи.
Безмълвието е смола родила вятър.
Спомени напират да залюлеят покоя.
Илюзиите идват и си заминават в тайни.
Тялото трепери уязвимо, остава без сянка.
Душата като ехо се блъска
в огледалните стени
на безкрая.
А безсмъртието
на боговете вдишва утрини,
разлиства с носталгия лица,
издиша
човешка чувствителност
и удивително като делфин
се впуска в нови приключения.
Митко Ламбов