тялото на лятото
под януарския скреж привиждам
грацилното тяло на лятото –
полюшва остри рамене, флиртува
изплъзва се ловко от лапите на нощта, търкулва
боровинков смях по зелените пасбища на юни
пътува надлъж с привечерните разговори – кораби,
които разбиват леда в златостенната чаша на юли
премрежен е август – оса, която се слива навеки
с плътта на смокинята
казват, списъците са недостиг, нефелна липса
в тялото на стихотворението
както люляците са просто сън
в усойната пазва на
очакването
митът за Сизиф II
един поет търкаляше
смокиня по
склона на лятото –
бог не му прати
съвършения стих.
кайрос
денят гасне в премала
къщите прибират обитателите си
а ти още търсиш ката—
—строфата, от която
да изтекат луните на това стихотворение:
езикът да рукне обилно
из коритото на белезите,
да се стича по снагата на
миналонастоящебъдеще
и да се утаи в нектара на тишината
къщите погълнаха обитателите си,
а ти ще се състоиш ли
без ката—
—строфа
помиряване със светлината
свържи точките на светлинните езици
плъзнали из низината на следобеда
като обгорели номади,
докато притиснеш дъха на абстракцията до
стената –
оглозгана досами сърцевината си,
вината на времето получава
амнистия, а един паяк раздипля
историята ти в копринена нишка
ужасът,
че няма да си тук
остана да стърчи след теб в стаята –
тиранията на окото ти
те погуби
тази круша съвсем се е объркала
плодовете ѝ висят уморени
и обли между Софийска баница
и Всичко за риболова –
стръв за рибари и празни стомаси
мъглата превзема дробовете на минувачите
без пазарлъци, още е осем сутринта
не спирам да мисля за крушата –
няма къде да избяга,
къде да избягам
Калина Линкова е родена на 21 май в Пловдив, живее в София. Юрист по диплома и копирайтър по професия. Работила е като редактор и копирайтър в рекламни агенции и различни компании. Преди три години избира сложния професионален път на психотерапията и психоанализата. Ръкописът “Познах те по сянката” печели конкурс за дебютна стихосбирка на издателска група АРС и Scribens през 2020 и номинация в Националната литературна награда “Иван Давидков”. Нейни стихотворения намират място в редица онлайн и принт формати.
Автор на снимката: Яна Лозева