Жените от портокаловите градини
Жени,
които имат толкова работа за вършене
и затова никога няма да се завърнат вкъщи –
Анна,
Мария,
Елга,
Тереза,
Вероника,
Елена –
жени с еднакви имена,
които прекосяват цяла Европа
в търсене на портокаловите градини
и вечните ягодови полета.
Жени без възраст,
които добре познават географията на старостта –
знаят къде има възрастни хора,
които се нуждаят от тях –
Лондон,
Лисабон,
Валенсия,
Стокхолм,
Осло,
Хелзинки,
Франкфурт –
тези жени могат да начертаят нова карта на Европа –
хиляди непочистени домове,
хиляди самотни старци,
тонове портокали, които чакат някой да ги събере –
Неапол,
Кайшкайш,
Рим,
Цюрих –
черноработнички на пазара на труда,
домашни помощнички,
берачки на портокали и ягоди,
детегледачки,
жени, които се грижат за чуждите деца,
докато собствените им деца заспиват сами,
жени, които казват „мамо“
на непознати старици,
които не говорят техния език –
тези жени не са като Одисей,
който ходи, където си иска
и се връща, когато му скимне –
когато Пенелопа тръгне на път –
това е завинаги.
Спирка за малко
на рибарския пристан
извън сезона
Тихо е
и лодките се полюляват едва-едва – като кротки домашни кучета.
Върху масата на рибаря
се е събрала локва с дъждовна вода,
в която се оглежда небето –
облаци,
птици
и прелитащи неизвестни видове риби.
Цветята във вазата
отдавна са пуснали корени –
всички се надяваме
на по-добри дни.
Болките на растежа
Някога той можеше да разбира
птичия език –
онзи таен език на детството,
когато нямаше непознати думи
и застрашени животински видове–врабчетата не бяха изчезващ вид,
дроздовете разказваха истории,
а преди буря бързолетите съшиваха небето
с едри бодове.
Как се нарича всичко онова,
което идва после?
Порастване
или екологична катастрофа?
Хората, които се хранят с изгреви
Казват,
че в теорията и практиката на светлината
има опорни точки,
предназначени за начинаещи –
първа точка – изгревите са по-хранителни от залезите,
втора точка – допускай, че има и невъзможни неща,
точка трета – не се смей на невидимия свят,
скептиците умират от недостиг на светлина.
За невидимите граници
Да, знам,
сега всичко е спокойно –
малко бунтове тук,
размирици там,
сигурно има природен закон,
който казва,
че светът не може
да стои на едно място
и земята се върти все така – неспокойно.
Новото е,
че един ден се будя
и виждам ясно демаркационната линия,
която пресича улицата –
разделя хората,
къщите,
планините,
разсича непознат град
като половинките на портокал –
училища,
концертни зали,
пешеходни пътеки,
квартали –
в мирно време.
Уж няма война,
а има граници и спорни територии,
невидими линии, които
категорично ни разделят
и само от време на време някой –
може да е дете
или луд,
не си гледа в краката,
и се спъва
на ръба.