СЛЪНЦЕТО, СЪРЦЕТО
виж слънцето ни е забравен фас приятели
на снимки гимнопедии симфонии и тихо
много тихо стана вътре оловно злато
като в лоша приказка но няма
на кого да я разкажеш защото
да защото обвинително
и честно да поглеждаш само в себе си
да се гордееш с тишините си по пътя
лишен и от съчувствие и полюси
мачетената диагноза утре
да вдишаш по-добрата версия на думите
а да издишаш пепел от сърцето си
което си забравил на жаравата
а слънцето е всъщност нарисувано
желанието да си чужд е минало
ЛАЛЕТАТА ПЕЯТ НЕПРЕКЪСНАТО
човекът от бъдещето стои в ъгъла.
лалетата пеят непрекъснато.
говори ти смешни неща.
лалетата пеят непрекъснато.
говори ти и лоши неща за мен.
лалетата пеят непрекъснато.
гласовете ти казват да се самонараняваш.
лалетата пеят непрекъснато.
и да скочиш от прозореца.
лалетата пеят непрекъснато.
казваш, че имам кръв по ризата.
лалетата пеят непрекъснато.
и че много пъти съм ти идвал на гости.
лалетата пеят непрекъснато.
защо лъжа, че не виждам човека.
лалетата пеят непрекъснато.
защо лъжа, че те виждам за първи път.
лалетата пеят непрекъснато.
тръгвам си и ме е страх за теб.
страх ме е, че лалетата пеят непрекъснато.
ДА ПОГОВОРИМ ЗА ВРЕМЕТО
порите на болката избухват в истеричен кикот. по-уютно е.
а ти, а аз, а ние, а имало ли ни е, а ние имало ли е?
добре дошла си в есента, в последната си есен. да
агресираш клоните, да се сломиш, да запокитиш
нищото в короните и клоните и корените и.
ела. това не е покана, не е кинжална заповед, само поема. ти се
защопиташ още и колебанията ти са
айсберги от виолетки и златна меланхолия.
вината е като вехтия прострян килим на
изтънелите от кухо викане пътеки. ти
нещоправиш, всичкомислиш. да поговорим ли за? не.
а времето? студено ли е? късно ли е? има ли
го? да. спокойно е. направо дзен. сега е
идеално време за влюбено самоубийство.