*
обичам светлините на града
и градския шум, на който ставам свидетел.
мрежеста сянка от прозореца
пада върху дървения под
и улавя спящите риби,
които сънуват чистия коралов риф.
всички се събуждаме,
за да видим,
че в града сме другаде.
*
как се чувстваш днес?
безпомощно.
като някой, който не може да казва Л,
освен в думите любов и лято,
лястовици, лекота и други.
те са наполовина истински,
а реалността е цялост.
безпомощен –
като лодката в морето,
потънала едва,
като дядото, който, запалвайки лула,
я гледа как изплува на брега празна и пробита.
мечтаеш да се намери логопед,
готов да излекува твоята безпомощност
и да те избави от суровата ти строгост
към земната мелодия на собствения ти език.
Ин и Ян
черно на бяло
написано
бяло на черно
прочетено
черно-бяло
измислено
сиво усещане:
на черното бялото му е криво
на бялото черното му е малко
едно без едно не може
искат да бъдат заедно
Илиана Елдърова е родена 1994 г. в София. Следва „Немска филология“ и „Европейска етнология“ в Университета във Фрайбург, Германия, където завършва и магистратура „Интеркултурна германистика“. Нейни текстове са публикувани в електронното списание „Нова асоциална поезия“ и в „Литературен вестник“.