клинична смърт
взривиха го с опитите си
и вече умира
тялото му е на възел
зъбите му се търкалят
по пясъка
вместо кръв започна да пуска
черупки от миди –
да режат до кокал
да компенсират липсата
но жертвите
не са достатъчно
най-голямото събитие –
морето
си отива
и никой не може
да се удави на спокойствие
поредният Пекод
мъртвото течение ни носи
тихо
тихо
ромът се излива по телата
но жаждата не може да се утоли
защото корените ни
са толкова дълбоко впити
в пясъка
в голямото очакване
че най-накрая ще успеем
да убием кита
да се превъзмогнем
облизваме солта от раните
колко ли моряци
като нас са сънували
вкуса на победата
ритуал
призори
рибите излизат на сушата
целуват острова
намират рибаря
скачат в скута му
и търпеливо изчакват
да преброи люспите им
когато се уверят
че нищо не е изгубено
отново се връщат
в студените обятия на Одисей
и заспиват
като новородени
*
прилив
морето бавно покрива
белите ни черупки
Казвам се Калина Лазарова и съм на 27г., от град София. Завършила съм 22 СОУ “Г.С. Раковски” с профил чужди езици, а след това бакалавър Международни отношения в СУ “Св. Климент Охридски”. През последните няколко години писането се превърна в огромна част от живота ми, бих казала даже в необходомост.
В края на 2023г имах удоволствието да участвам в есенното издание на Творческа академия “Заешка дупка” с ментори Георги Гаврилов и Петър Чухов. Там научих много и се запознах със страхотни млади поети. Освен това, имам 1 публикация в списание Нова Асоциация Поезия през март месец тази година.