СПЕСТЯВАНИЯ
някои умряха предварително
преди да се свиват от болка в корема по изпити
преди да четат загаевски на пода на банята
преди да работят да смятат времето
да мислят за дрехи мебели и за оръжия
да имат котка дете или болен родител
преди да изгорят по света
катедрали, държави и къщите на приятели
преди да свикват с нещата
да разберат как се вдига сърцето и после как спада
да откриват спокойствието в няколко тихи стени
да заспиват и да сънуват че всички сме тук
че сме хубави
и не ни е отнето нищо не сме загубили
преди да редят дните като буркани с подправки
и да взимат само по щипка за своята филия
те дори да се върнат сега ще са толкова млади
и невинни и някак далечни от нас
аз даже наум не успявам да свържа понякога
моите мисли с техните бивши животи
и когато си спомням се питам
те ли са преживели реално смъртта
или аз
ПОМЕН
една дълбока бръчка
в която са положени
моите останки
се издига на челото ми
като паметник
а под нея опечалените
поднасят цветя
преливат на кръст
с вода и вино
палят очите ми
като свещи
и се молят да останат
вечно млади
УТАЯВАНЕ
първото ми тяло
отдавна е загинало във боя
второто едва се е родило
но го виждам че старее като круша
спуснала един единствен клон
отвъд оградата
с третото ще те обичам
още толкова
колкото без него не можах
и ако остане място във света
за едно последно мое тяло
ще му кажа
дръж се здраво за дълга да си човек
и пропускай всички други хора
сякаш пропускаш закуската
а то няма да ме послуша
защото така правят телата
но как се движим с всички тях
как ги помним
и как ги разпознаваме
след катаклизмите
телата ми са шепа речни камъни
които си събирам
да потъна
RIPARIA
Завързах си морето на конец
и го разхождах бързо като ручей.
Отидохме в картина на Моне
и два пъти във стих на Рупчев.
Заведох го на църква. У дома,
показвах му и детските албуми,
намазах му филия с мармалад
и после го изпратих във ума ми.
Ще постоиш ли там за мен, море?
А то протяга смело бреговете си,
навън денят е толкова горещ
и слънчевите пръсти са преплетени.
Конецът се изплъзва като страх
и млечните ми зъби са на място.
Морето е последният монах,
след който вместо чайки идват лястовици.
КОРАБОКРУШЕНИЕ
Брегове не откриват очите ни.
Само котви.
Ще ни свършат ръцете кибритени
и как ще се топлим?
Ще ни хлътнат очите бенгалски
и как ще светим?
Под вълните ни няма атласи,
нито съвети.
Щом простят и мидите в двора ни,
ще се спъна ли?
Щом изплюе морето кораби,
има потънали.
Щом преглътне морето рибари,
плиткото диша.
Ще се върнем назад към вярата,
за да пишем
пак с мастилото си солено,
пак за чайките.
И иззад хоризонта през мене
ще мине майка ми.
ПОХОД
наобиколил ме е светът
като верен отговор
страхове около страха ми
домове около дома ми
майки около майка ми
сгъсти се и времето
една сълза се отбрули от окото ми
като костилка от вишна
лято
и всички вкупом тръгнахме натам
22.06. ВСЯКА ГОДИНА
Това е топъл ден, земя на лятото,
това е твърде хубав ден да сме угрижени.
Това е топъл праг, земя, която
дошла е пак при хората на свиждане.
И ние чакахме да минат студовете,
за да разкажем болката категорично.
Това е нетърпение, което
на здрав човек единствено прилича.
Това е топъл ден, ела, земя гореща,
виж как са изтънели домакините.
Те много искат да ти кажат нещо,
повтарят го от толкова години.
И лятото пристигна милостиво,
погрижи се за хората, успокои ги.
Потта над устните започна да избива.
Това е топъл ден. Като из книгите.
КАКВО ЛИ НЕ СМЕ СИ ПОМИСЛЯЛИ
не искам да си спомняш само болниците
висящите отчаяните и работниците
в дворóвете им как ме призоваваше
и как с едно ожулено очакване
те срещах на вратата за да те изпратя
нанякъде да можеш да се връщаш пак
и пак да чакам
не искам да си спомняш и обидите
нито похвалите нито отличията
пропускай тези мисли посред пяната на бирата
която само ти отнема въздуха
допускай лятото ти да е още хубаво
топло и къдраво
топло и хубаво
и всичко друго забрави
така както забравяме силата на остриетата
така както се молим
както пишем както остаряваме
най-вече както се обичаме
*Стихотворенията са включени в стихосбирката „Детска стая под наем“, Анна Лазарова
Анна Лазарова е родена в град Велинград. Завършва специалност „Българска филология” и магистратура „Литературознание“ в СУ „Свети Климент Охридски”. Носител е на над 15 награди в областта на литературата и културата, сред които Голяма награда от Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев”, Шумен, 2015 година, втора награда от XXXII Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев”, 2015, Национална литературна награда „Георги Черняков“, 2016, нагарда на Фондация „Блага Димитрова“ за принос за развитието на българската литература и култура, 2016, награда от Националния литературен конкурс „Георги Давидов“, 2017 награда на Софийския университет „Студент на годината“ в раздел „Хуманитарни науки“, 2017 г. и други.
През 2016 г. излиза първата книга с поезия на Анна Лазарова – „Вкъщи всички вечерят отделно”, която бе отличена в раздел „Поезия“ на конкурса за дебютна литература „Южна пролет“, както и с Годишната награда на Академия Liber „За концептуален поетичен дебют в книга“. През 2023 г. излиза втората поетична книга на Анна Лазарова „Детска стая под наем“.
Нейни поетични текстове, статии и рецензии са поместени на страниците на редица медии, вестници, списания и антологии и са превеждани на арабски, турски, английски, немски, испански и други езици. Анна е един от собствениците на издателство „Scribens“. Занимава се активно с литература.