Тома Марков

ПАПАГАЛЕ

помниш ли как вчера
пак си говорихме за юрганите
на небето
когато бяхме легнали на земята
и слушахме как времето
как диша чрез нас
помниш ли как те излъгах
че винаги се крия в пианото ти
и ти слушаш пианото
а всъщност слушаш мен само
помниш ли ръцете ми от вчера
така както помня ръцете ти от днеска
какво ще закусиш аз лично сега
възнамерявам да оближа циците ти
все още ли ме харесваш
ще се превърна в син делфин
който умира на непознат
за теб бряг
за да не те натъжи
помниш ли ме
аз съм оня който навлиза в теб
изцяло осъзнато
нежно и същевременно злобно
помниш ли
помниш ли
че ще те обичам
сега и винаги
всеки хотел с теб е
Челси хотел
смея се само като
си го помисля
как питаш някое
клето момче
чел ли си този хотел
но аз много те обичам
бавно
така като живея и умирам
бавно
така като ми свириш
бавно
и дълбоко така както дишам
хайде да послушаме джаз
и да си говорим за онова нещо
с пълни усти и сърца
докато бавно се движим
харесвам снимките ти
моля те снимай ме
аз съм един глупак
папагале като буда за теб съм
мъдър кръгъл
обичащ и смешен
аз съм само един пич
който не харесва освен теб
никой друг
хич
——-

 

НЕСТИХВАЩО

те си спомнят
за градината
на кастело дели
бонкопани
как мислите им
се полюшват как
стремят се те една
към друга
като пиниите
в парка там до кулата
как тревата
иначе зелена
става синя
после черна под луната
как в беседката
вместо обесен
те да видят
се натъкнаха на любовта си
всичко бе сега
и е чудесно
лятото навлиза в есента
както певецът
в песента насъщна
още повече че всичко това
това се случи
без дори и да са стъпвали
във тази къща
——–

АПРИЛ ОТНОВО

никой не пише и
никой не се обажда
сутрин в града чуваш
само как птиците кашлят
има такива дни
движението отсъства но
в тях пространство
за смеха се отваря
и ето го
смехът
играе като риба
след пръските
излита после
цопва в тишината
добре че като котка
мила моя
ти до мене си почиваш
подай ми чашата
да замълча и във
възхитата по теб да се удавя
——–

АВТОПОРТРЕТ НА ИНКАСАТОРА

ето ме
на петдесет и две години
роб на един апарат
като казвам роб
нямам предвид точно роб
робите библиотекари например
в двора са били
наричани от всички
братовчедите на императора
и с апарата сме като роднини
които не се обичат
но се търпят
но какво
красотата ли да спрем
да търсим
има дружба
между човек
и машина
компанията е забавна
представям си се
като ходещ докато
си почива човек
с апарат пред очите
в сполучлива картина