София, 10 август 1893 г.
Скъпа приятелко,
Непрекъснато чаках първия хубав ден, „за да отида” да ви видя в Княжево. Но кой знае дали някога ще дойде! А трябва все пак да ви благодаря за милото писмо, което толкова ме развълнува! Красноречивостта на стила му със сигурност би ме съблазнила, ако не бях употребила, за съжаление, всичките си украшения в София, тъй че не ми останаха никакви за Княжево… Имам под ръка само шалчета, та ако някога ви потрябват, телеграфирайте, те са на ваше разположение.
На село да ви бъда отново съседка, да прекарвам следобедите с моята скъпа Лидия, това би било прекалено хубаво, следователно – неосъществимо.
Вчера, четейки една статия в “La Revue des Deux Mondes”, многократно се връщах на тези няколко реда, които ви цитирам: „Този въздух, който нежно облива лицата ни по всяко време, това е целият минал живот, това са безбройните съществувания, това са предшествениците ни, както и мъртъвците, които жалеем; сега те са част от самите нас, която утре ще продължи своя път на непрестанна метаморфоза, преминавайки от един организъм в друг без избор и без разлика до деня, в който нашата планета бъде мъртва и субстанцията на всичко, което е било живо, се върне в изстиналата земя, гигантска гробница, която мълчаливо и печално ще се търкаля из безкрайните глъбини на угасналото небе.”[1]
Това четиво ме накара дълго да размишлявам, след което си казах: кой знае дали въздухът, който милва лицето ми в този момент, не е диханието на онези, които обичам! Защо да се безпокоя, когато ги имам до себе си? Тук спирам. Довиждане все пак! Изпращам ви въдушна целувка. Мара.
/НА БАН ф. 11к, оп. 5, а. е. 334, л. 1/
Автор: Юлиан Жилиев
Юлиан Стефанов Жилиев е български литературен критик и преводач от френски език. Роден през 1957 година в София. Завършва българска филология в Софийския университет през 1982 година. В литературната периодика са издавани негови критически текстове и преводи от френски, английски и руски език. Превежда на български език книги на Марсел Пруст, Маргьорит Юрсенар, Еманюел Пагано и Пиер Клосовски. Преподава български език на чуждестранни студенти в Технически университет – София.
Пълният текст, може да прочетете тук:ПИСМА НА МАРА БЕЛЧЕВА ДО ЛИДИЯ ШИШМАНОВА