1.
Младият Скротум – Емил стърчи последен на опашката на Билата в подлеза на Университета. Хората се правят, че не го виждат. Не, че не забелязва това, но е претръпнал, почти свикнал- знае, че е достатъчно да спусне клепки, за да не бъде разпознат. Но гледа. Лявата половина на лицето му е покрита с виненочервен месест струпей, който започва от високото чело, спуска се през окото, затворено във вътрешността му, а от бузата и брадичката до под ключиците са провесени два koжести псевдотестикула. Половината му уста е превзета от нелепата проказа, деформацията на устните е като на човек прекарал невиждан инсулт, част от зъбите на долната челюст са постоянно открити и учудващо бели и лежат върху подути възпалени венци. Ako e обърнат към теб с десния си профил може и нищо да не забележиш. Не е на повече от 30. Пълен фрик ! Като малък толкова много са му се присмивали и подигравали в училище, че баща му се е бил три пъти с осмокласниците и накрая техните са го записали като частен ученик. Майка му е обяснила, че Бог така го е създал като специално дете и го обича много. От там му е останал и прякора. Приел го е отдавна и не се обижда. Дребната жена пред него си е забравила билакартата и той рязко и неочаквано за всички с приятен баритон и предлага своята. Тя, стъписана, но запазила самообладание благодари и любезно отказва. Младият скротум си купува само един кен „Столично тъмно“, подава с два пръста едра сгъната на две по дължина банкнота. Продавачката леко преиграва с любезностите, но не вдига поглед нагоре. И – не, всичко е наред и няма нужда да се бърка за дребни. Пъха кенът от втория опит в задния джоб на дънките, сгушва се в яката на стария си черен „Бомбър“, загащва се с лакти, като да е хирург, който не иска да си цапа ръцете и се отправя към изхода.
2.
Старият скротум, Емануил– брат му , го чака пред „Мак Доналдс“-а, допушва цигара и цъка нервно някаква игричка на телефона, уж убива времето. Никой не е посмял да го нарече в очите с прякора. Не е як, но е жилав и кибритлия. Наоколо му е пълно с пъпчиви тийнове, които са си чукнали среща тук на сушина след училище, глъчката е като в цех за бройлери. Вали ситно и напоително от сутринта, малко над нулата е. Стария е без шапка, влажната му чуплива коса лежи върху раменете. Има маорска татуировка на цялата лява половина на лицето. Тъмносините гъсторазположени пунктирани линии чертаят кръгове и геометрични фигури по челото, скулите, подчертават мандибулата, слизат надолу и се събират в странна на пръв поглед розета върху адамовата ябълка. Изображението е ситноначупена спирала или сходящ многоъгълник. Искал е да се знае, че са братя, един вид – да компенсира братовото и създаде свое съответно „уродство“, макар и модно.
3.
Младият го докосва леко по рамото, Стария се обръща с дясната си половина и се усмихва само с очите, прегръщат се и тръгват към Метрото. Бързат за „Тина Киркова“, детето се е родило. Докторите са дали срок за избор на името и тя вече е нарекла бебето Емилиия. Ще чакат теста за бащинство.
Автор: Боби Борисов