ПО РЕКОЛТАТА ИМ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ
Независимо от това дали някой вярва или не, и в какво вярва или не вярва, има едни универсални закони, които действат безотказно, и няма човешка сила, която може да ги отмени.
Сееш ветрове, жънеш бури.
Сееш слънце, жънеш лято.
Сееш красота, жънеш поезия.
Благословени да са онези носители на светлото и доброто, защото, знайно е, че който носи светлина, никога няма да остане на тъмно.
Не мразете, а ожалете онези, които бълват гущери и сеят злини. Защото ще дойде онзи ден, когато по делата ни ще ни познаят. И с каквато мярка мерим, с такава ще ни се мери.
Та всеки ще бере или натежали класове, или бодливи тръни – според сеитбата и реколтата си.
ЗА КАМЪНИТЕ И ТЯХНОТО ВРЕМЕ
Има време да разхвърляш камъни, и да събираш камъни.
А камъни биват всякакви:
Камъни, които си тежат на мястото.
Или такива, които не ги хваща никаква гравитация
и летят ли летят, и все към нечия чужда градина.
Камъни, които падат от гърба и на мястото им криле порастват.
Или пък камъни, които тежат и на душата, и на сърцето.
И все дърпат надолу.
Тези, които, като ги стиснеш, вода потича.
Или онези, които улучват и раняват –
като изречена ядна дума.
Камъни крайъгълни.
И препъни-камъни.
Камъни, който триста гарги пропъждат.
Камъни, на които все удряш.
Скъпоценни или пък котлени.
Дялани, ронливи, китосани.
Километрични, нулеви.
Гранични камъни.
Има време да разхвърляш камъни.
Но има време и да ги събираш.
И, докато избираш своя камък
сред толкова много отломъци от канари,
имаш шанс да намериш онзи.
Философски.
Който да се превърне в темелен.
За един истински храм.
ЖИВОТЪТ Е ПРОСТО … БУЧКА ЗАХАР
Животът е просто купа череши, твърди легендарния Боб Фоси в „Ах, този джаз“ и съветва това явление – живота, не джаза, да не се взема насериозно.
А пък Форест Гъмп смята, че е кутия с шоколадови бонбони и никога не знаеш какъв точно ще ти се падне. Може, изобщо и бонбон да не ти се падне, а само станиолче.
Айнщайн отсича, че е като каране на колело, и за да запазиш равновесие, трябва да се движиш.
Някои други по-анонимни мислители сравняват живота с вода и най-вече топлата, която не преставаме да откриваме. Макар, че отдавна е открита – също както колелото, купата, кутията и бонбоните.
Следват аналогии с други видове течности – например кафето. Демек понякога нагарча, и има утайка – черна и непрогледна. И като обърнеш чашата все едни чудновати фигури и прочие плетеници излизат. Богато поле за въображение и различни тълкувания.
Не е изключено, обаче, да е бучка шекер.
Онова спасително захарче, което ще внесе нотка сладост насред горчилките.
И приказна белота – досъщ порцеланът, от който е направена чашата с кафето.