Д Е У Л Т У М
Император цезар Елий Адриан Антонин Август, баща на отечеството, четвърти път консул, построи бурги и президии за охрана на провинция Тракия и по границата на Флавиетата колония Деултум.
/надпис върху камък в Бургаския археологически музей, 155 г. от н.е./
Като студент по археология имах задължителна лятна бригада. Избрах да работя на разкопките на римския град Деултум, хем щях да бъда близо до родния Бургас. Работата не беше тежка, археоложката млада и симпатична, а и римската история ми беше най-любима. По-късно жена ми щеше на шега да твърди, че съм бил преродения заговорник Катилина, за когото Цицерон бе написал знаменитата си обвинителна реч: „До кога, о Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение?“ и т. н.
След едно разгорещено нощно парти и порядъчно количество алкохол се явих махмурлия на работа. Около обед силно ми се приспа и се свих зад една стена да дрямна малко. Внезапно се събудих от необичаен шум: по калдъръма на главната улица Декуманус максимус трополеше талига, натоварена с амфори, след нея ситняха роби носачи на лектика, върху която бе възлегнал магистрат в бяла тога. А наоколо вместо обичайните развалини се извисяваха пищни обществени сгради. Потърках очи да прогоня съня, но всичко оставаше същото. Бе невъзможно, но …намирах се в античния Деултум някъде през ІІ век от н. е.!
Заработи инстинктът за самосъхранение, който ми казваше веднага да сменя бермудите, тениската и маратонките, които щяха да ме направят подозрителен за местните. Хлътнах в двора на една необитаема къща, а вътре намерих парцаливи одежди, които веднага нахлузих. Никъде обаче не се виждаха обуща, значи щях да ходя бос.
Припомних си оскъдните си исторически знания за Деултум, основан през 70те години на І век от ветераните на VІІІ Августов легион. За щастие владеех прилично латински и задоволително старогръцки. Но като какъв щях да се представя пред властите и местните жители?
Скоро пред мен се изпречи въоръжен патрул, който ме спря /бях му се видял подозрителен/ и на обърканите ми обяснения, че съм търговец на маслини, реагира с грубото:
-Аха, избягал роб, нали? Тръгвай с нас!
За мой късмет новият ми господар се оказа един от двамата дуумвири /нещо като кметове/, културен и толерантен мъж. Впечатлен от познанията ми по латински и римска история, скоро той ме направи възпитател на синовете си. Бях освободен от тежката работа в стопанството, сдобих се с чисти дрехи и топла храна, имах дори почивен ден, в който се разхождах из града и посещавах термите с гимназиум и хипокаустово отопление. Но надеждата да се върна в своя ХХІ век и видя отново родителите и приятелката си не ме напускаше, често бях тъжен, без да мога да обясня защо. Но как, как да го направя? Не разполагах с машина на времето. Вярно, американски учен бе доказал с уравнения, че минало, настояще и бъдеще присъстват едновременно във всяка точка, където човек се намира, но той възприема единствено настоящето. Аз обаче бях прокълнат да живея в далечното минало, което някога бях разкопавал с кирката. Зла съдба!
Един ден ни достигна зашеметяваща вест: в Рим бил убит император Домициан. Живеещият в страх от заговори деспот наистина станал жертва на такъв след като осъдил на смърт секретаря си Епафродит. Помнех годината на смъртта му: 96 г. от н.е.След него идваше миролюбивият Кокцей Нерва, а в 98 г. император щеше да стане Марк Улпий Траян, при когото римската империя постига най-голямото си териториално разширение. Казах на господаря си, че съм получил тия сведения от боговете по време на сън. Той ми се изсмя, но след няколко дни от Рим дойде вест: сенатът бе избрал и провъзгласил за император 70 годишния юрист Марк Кокцей Нерва. Предсказанието ми се бе сбъднало и това силно впечатли господаря. Убедих го в ползите, които бихме могли да извлечем от бъдещия император Траян, който в този момент командвал армия в Германия, ако го уведомим за блестящата му съдба. Съставихме съответното писмо и господарят го предаде на свой познат търговец, който снабдявал армията в Германия с провизии, с изричното указание да го връчи лично на Траян.
Бяха изминали две години, моите питомци вече облякоха мъжки тоги, и вестоносец донесе новината, че старият Нерва починал, а сенатът издигнал посочения от него генерал Траян за император. Сбъдването и на втората част от моето пророчество повиши още повече авторитета ми и господарят тържествено ме освободи от робство, добавяйки една прилична сума, за да стъпя на краката си, както и назначението ми за управител на имението му.
Ето че дойде 101 г. от н. е. / по местното летоброене 854 г. от основаването на Рим/ и Траян обяви война на разбунтувалата се Дакия /днешна Румъния/. В хода на кампанията научихме, че пълководецът е преминал прохода Траянови врата и се намира в Мизия, където основал града Никополис ад Иструм. Сега беше моментът да бера плодовете на предсказанието си. С господаря се отправихме натам и след няколкодневно изчакване бяхме приети от императора. Паднахме на колене пред негово величество.
– Августейши господарю, помните ли писмото ни отпреди 5 години, в което Ви предсказахме, че ще станете император? Тогава никой, дори сам Вие , не можеше да предположи това чудо.
Траян си спомни, че тогава това му прозвучало като безвкусна шега и дори се посмял с приятелите си. Разпита ме как съм стигнал до тази информация, явно бе силно впечатлен. Накрая ме покани да се присъединя към свитата му, поне докато трае войната с Децебал. Бях официално назначен за гадател, а неофициално – за един от съветниците му.
Няма да разказвам как Децебал беше победен, как след време отново се разбунтува и как Траян, преминавайки по построения от Аполодор каменен мост над Дунава, превзе дакийската столица Сармизегетуза /това бях „видял“ в свое видение/ и разграби трансилванските златни мини. С тази плячка той финансира четиримесечни игри в Цирка с 10 000 гладиатори и започна грандиозни строежи: гигантски акведукт, ново пристанище в Остия и амфитеатър във Верона, както и форумът с известната колона на Траян. За благоприятните си предсказания бях възнаграден с голяма сума в злато. Но вече бях почувствал неприязънта на хората от свитата му и опасността да бъда елиминиран. Затова помолих Траян, предричайки му бляскави победи в Партия, да ме освободи от задължения, за да мога да се върна в „родния“ Деултум като богат и уважаван гражданин.
ПОСЛЕПИС ОТ АРХЕОЛОЖКАТА ЦВЕТАНКА СЪБЕВА
Горният текст бе намерен от екипа ми при разкопките на форума на древния Деултум в добре запечатан глинен съд заедно с подробен план на града. Прочитайки го, си спомнихме за изчезналия миналата година бригадир, което тогава не ни разтревожи особено, дори и когато родителите му дойдоха да го търсят. Как беше се пренесъл 2 000 години назад оставаше пълна мистерия. Някои обявиха цялата история за мистификация, други за провокация към екипа. Но когато открихме на посоченото в текста място съкровище от 100 златни римски ауреуса, зложелателите млъкнаха. Оформи се мнението, че бригадирът е минал през внезапно отворил се портал във времето, но същият не се е отворил повторно, за да може да се върне в настоящето. Възмутени учени от БАН поискаха моето уволнение за предизвикване на користни сензации. Подкрепа получих единствено от няколко уфолози и клубове на фантасти. В крайна сметка бях преместена на друг обект докато шумотевицата заглъхне.
Иван КЕХЛИБАРЕВ