Аксиния Михайлова: Слово при откриването на Есенните литературни празници в Бургас 2023

Поезията – ключ за разбиране на света

От философския трактат на Аристотел За поетическото изкуство, писан през 4 век пр.н.е ,  през Ars Poetica, върху която Квинт Хораций работи повече от десетилетие през I век пр. н.е. или LArt poétique на Никола Боало, творил през XVII век, много философи и поети са се опитвали да разкрият тайната на поезията, да дефинират нейното естество, функции и роля. Правим го и ние, изкушените от изящната словесност, изхождайки от личния си опит. И колкото повече упорстваме, толкова повече тайната ни се изплъзва. Защото поезията е своеобразна форма на магия, която се опитва да промени начина, по който възприемаме света. Тя посява в паметта и въображението на читателя образи и идеи с такава сила и оригиналност, че те трудно могат да бъдат депрограмирани, защото онова, което човек запаметява, променя начина му на мислене.

Какво е поезията?

        Дали не е покана за пътешествие, което да ни отведе към едно другаде, далеч от нашето „тук“? Пътуване във времето или в някаква измислена вселена, каквато е онирическата поезия. Или пък вътрешно пътуване, бродене в безкрайните меандри на човешкото тяло, на духа и сърцето. Или пък ни кара да преоткриваме собственото си всекидневие с обикновените неща и предметите, с които толкова сме свикнали, че вече дори не забелязваме, защото поезията има способността да изтъкава странни и неочаквани връзки между малките неща в това всекидневие. Поезията има и пророческа мисия – да проникне в мистерията на нещата и света именно чрез създаване на подобни връзки, както прави Бодлер с неговите съответствия, описвайки света в неговата цялост, нещо, което логиката е невъзможно да направи.

        Поезията е начин да опознаем света, но не чрез разума, не по рационален начин. Тя се обръща към нещо друго, различно от интелигентността, разума или логиката.

Тя може да ни предложи пътуване в света на думите, в тяхната полисемия или играта на гласните и звуците, игра с формата като изящните калиграми на Аполинер, така наречената визуална поезия. Тя е езикът, който познаваме, и същевременно е друго едно говорене, алхимия на словото. Поезията е и работа върху езика. Тя сякаш изтръгва думите, чиито корен е в навика и всекидневието, за да ги изведе на едно друго ниво чрез търсения, инвенции, словесни игри.

Моите занаятчийски инструменти са стари като света, казва Тардийо… глаголи, наречия, причастия… Слагам ги на масата / те започват сами да говорят и аз си тръгвам“.

        Поезията може да има чисто естетически функции, lart pour lart, изкуството заради самото изкуство, поетът може просто да се опитва да естетизира света, да го представи по-подреден, по-справедлив, по-красив. Тя също като живописта може да рисува картини, или както пише Хораций: ut pictura poesis. Може да следва традицията на тъжните песни на Орфей, оплакващ с лирата си изгубената завинаги Евридика, т.е. да бъде лирическа, защото чувственият живот, вътрешното „аз“ на поета, с което се идентифицира в голяма степен и читателят, е смесица от радост, удоволствия и страдания, а поезията често носи лек за мъките в живота. Но тя може и да защитава политически или социални идеи, както прави ангажираната поезия, която един от големите испански поети от миналия век Габриел Селая нарича  оръжие, заредено с бъдеще.

        А може да е ненадейно появилото се облаче в небето над о-в Света Анастасия, ако имаме очи да го видим и сетиво да му се порадваме. То си съществува без нас, независимо от това дали ще се опитаме да го уловим и затворим в стихотворение във вид на кораб, писмо до любимия или кърпичка за сбогом, носена от вятъра.

        И ако нещо ни подтикне да го уловим в стих, в главата на всеки от нас ще се появят множество фрази и думи и магията се състои  именно в това: от хаоса на думите да извлечем, да намерим, да подберем единствената фраза, която би изразила нашата индивидуална представа за това облаче. Да намерим с помощта на натрупания ни преди това интелектуален и емоционален опит точно онзи детайл, който ще оживи и овеществи по нов начин обекта, за който пишем.

        Този процес на избор е строго субективен и когато поетът намери своята дума, той я разпознава, защото тя вече е била в него. Защото да твориш, означава да извадиш на светло думи, неотделими от твоята същност. Именно тези, а не други. Защото творбата влага във Вселената нови стойности, които не са съществували до този момент.

        Не за какво се говори в стиха – за красивото или грозното, за живото или мъртвото, за доброто или злото – важно е дали се говори поетично. Затова поезията може да използва всички средства и да има всякакви форми.

         Стихът е действие, движение, създаване на светове. Той има за цел да създаде своя Вселена, било чрез собственото си сътворяване, било чрез своето въздействие.

        Стихотворенията, които пишем или четем, ако са истинска поезия, трябва да ни накарат да видим отново света като за пръв път, така както го вижда детето, дивакът или мъдрецът.

        Върху поетическия подиум след малко ще дефилира Поезията. Ще звучат строфически организирани и римувани стихотворения, защото поетично дефиле без класическа линия би било като ястие без сол. Вероятно ще се появят и дръзките младежки облекла на постмодерната поезия с целия  ѝ нихилизъм към пунктуацията, разчитаща на интелекта и вътрешния усет на читателя. Но едва ли някой ще  извика: “Ей, къде оставихте запетайката, главната ви буква къде е?”. Защото светът на поезията е един толерантен свят, в който всичко е допустимо, независимо от модната линия – стига само да говори на някое от сетивата, без значение кое. Да гали като китайска коприна или да е сурово като славянски коноп.

А може би поезията е и в мълчанието? Или както казва Алфонсас Ника-Нилюнас в стихотворението си “На път към Дамаск”

Ако си от моята земя,

защо говориш толкова много? Нали знаеш,

че кръвта ни говори мълчаливо?

        Мисля, че всички ние, които сме се събрали тук – независимо дали сме на подиума или в залата, сме от една земя, принадлежим на едно семейство, което има способността да генерира общи енергии и да се разбира отвъд думите, вслушвайки се в тишината.

        Честит празник на поезията!

                                                       Аксиния Михайлова

2 октомври 2023 г., Бургас